Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Приглушен звук смути мислите му и той се върна при прозореца, вглеждайки се в сенките отвън.

Тъмна сянка се катереше по стената на около двадесетина крачки вдясно — Катерача.

— Какво правиш? — попита Езичника тихо.

— Сея жито — изсъска Катерача. — Какво си мислиш, че правя?

Езичника вдигна поглед към тъмния прозорец над тях.

— Защо просто не използваш стълбите?

— Бях помолен да пристигна по този начин. Такава е уговорката.

— О, разбирам. Е, лека нощ!

— И на теб.

Езичника се отдръпна от прозореца. Странно колко усилия може да положи един мъж само за да си навлече неприятности.

— Какво става? — разнесе се гласът на Тенака Хан.

— Не можеш ли да говориш по-тихо? — изръмжа Катерача.

Езичника се върна при прозореца и се наведе над парапета, за да види Тенака, който гледаше нагоре.

— Спазвал някаква уговорка… или нещо подобно — каза черният мъж.

— Е, да де, но ако падне, ще си строши врата.

— Той никога не пада — включи се Белдер от прозореца вляво. — Има природен талант да не пада.

— Ще ми каже ли някой защо по стената се катери мъж? — извика Райван.

— Уговорка спазвал! — изрева Езичника в отговор.

— Е, не може ли да се качи по стълбите? — отвърна тя.

— Вече минахме през това. Бил помолен да се качи по този начин!

— О, значи сигурно отива при Равена — каза тя.

Междувременно Катерача висеше на стената, въвлечен в собствения си личен разговор със Сенилните богове.

А в тъмната стая горе Равена хапеше възглавницата, за да спре смеха си. Безуспешно.

В продължение на два дни Ананаис вървеше сред скодските бойци и ги организираше в бойни отряди от по двадесет души, които товареше с изтощителни упражнения. Имаше петстотин осемдесет и двама мъже, повечето от които корави и жилави като вълци. Мъже, подходящи за планините. Ала им липсваше дисциплина и не бяха навикнали на организирано водене на битка. Ако имаше време, Ананаис можеше да създаде група, равна по умения на всичко, което Ческа би могъл да прати срещу тях. Но време нямаше.

В първата сутрин той събра мъжете заедно със сивоокия Лейк и огледа оръжията им. Заедно не събираха дори сто меча.

— Това не е оръжието на фермера — каза Лейк. — Но имаме много брадви и лъкове.

Ананаис кимна и продължи нататък. Под маската му капеше пот и белезите, които не можеха да зараснат, горяха, а с тях се разпалваше и раздразнението му.

— Намери ми двадесетима, които могат да бъдат водачи — каза той и бързо тръгна към дървената къщурка, която използваше за квартира. Галанд и Парсал го последваха.

— Какво не е наред? — попита Галанд, когато тримата седнаха в хладната трапезария.

— Какво не е наред ли? Отвън има почти шестстотин души, които ще бъдат мъртви след няколко дни. Това не е наред.

— Малко пораженчески гледаш на нещата, не мислиш ли? — каза Парсал с равен глас.

— Още не. Но съм близо — призна Ананаис. — Те са корави и готови за действие. Но не можеш да пратиш такава шайка срещу Легиона. Нямаме дори рог. А дори да имахме, нито един от тях няма да разбере сигналите.

— Значи ще трябва да удряме силно и да бягаме — предложи Галанд.

— Никога не си бил офицер, нали? — попита Ананаис.

— Не. Нямам подходящо родословие — отговори рязко другият.

— Каквато и да е причината, простият факт е, че не си бил трениран да водиш. Не можем да удряме и да бягаме, защото това ще означава да разцепим армията си. Тогава Легионът ще ни излови парче по парче и няма да знаем какво се случва с останалите групи. Същевременно ще дадем на противника възможността да нахлуе в Скода и да започне да изтребва хората.

— Какво предлагаш тогава? — попита Парсал и наля вода от каменна кана в глинените чаши на един поднос.

Ананаис се извърна и вдигна маската си, за да отпие шумно от хладната вода. После се обърна отново към тях.

— Ако трябва да съм честен, още не зная. Ако останем заедно, ще ни нарежат на парчета само за ден. Ако се разделим, ще изколят селяните. Нямаме кой знае какъв избор. Помолих Лейк да ме снабди с някакви карти на терена. И имаме може би два дни да обучим мъжете, така че да откликват на елементарни сигнали — ще използваме ловджийски рогове и ще изработим проста система. Галанд, искам да идеш сред тях и да подбереш най-добрите двеста — искам хора, които ще останат непоколебими срещу конници. Парсал, ти провери стрелците. Искам най-добрите да бъдат заедно в обособен отряд. Ще ми трябват и най-бързите бегачи. И ми пратете Лейк.