Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Какво правите? — попита Ворак.

Мъжът извади меча си и опита острието с палец. После се завъртя на пета, оръжието изсвистя и главата на Ворак се търкулна от раменете му с ококорени от ужас очи. Тя падна в краката му и тялото я последва, свличайки се на земята, докато от врата шуртеше кръв. Мъжете в тълпата паднаха на колене и започнаха да молят за милост.

— Тишина! — изрева гигант с черна маска, яздещ кафяв жребец.

Звуците притихнаха, само тук-таме се чуваше хлипане.

— Нямам желание да ви избивам — каза Тенака Хан. — Така че ще бъдете отведени в долината и пуснати, за да сключите примирие с Легиона. Желая ви късмет — искрено вярвам, че ще ви е нужен. А сега ставайте и изчезвайте.

Насочвани от Тридесетте, мъжете поеха на изток, а Тенака развърза ръцете на Райван.

— Кой си ти? — попита тя.

— Тенака Хан от рода на Бронзовия граф — отвърна той и се поклони.

— Аз съм Райван — от рода на Дръс Легендата — каза тя и постави ръце на хълбоците си.

Катерача бродеше безцелно из градините на Гатере зад градския съвет. Беше присъствал на разговора между Тенака и Райван за предстоящата битка, ала не можеше да измисли подходящ коментар. Затова се измъкна тихо с натежало сърце. Беше пълна глупост да се присъединява към тези хора. Как можеше да помогне? Той не беше воин.

Седна на една каменна пейка, загледан в едно скално езерце и златните рибки, които се стрелкаха между лилиите. Бе прекарал детството си в самота. Не беше лесно да живее с раздразнителния Орин и със знанието, че старецът е заложил всичките си надежди на това той да стане достоен наследник. Семейството страдаше от лош късмет и Катерача бе последният от рода — ако не се брои Тенака Хан. А повечето хора не го брояха.

Ала Арван — както се наричаше тогава — веднага бе харесал надирския младеж и търсеше компанията му при всяка възможност, поглъщайки с настървение историите му за живота сред Степите. Възхищението му се превърна в благоговение в нощта, когато убиецът влезе в стаята му.

Мъжът, облечен в черно и с качулка на главата, се пресегна над леглото и запуши устата му с облечена в ръкавица длан. Изплашеното и чувствително шестгодишно момче припадна, събуждайки се едва когато студеният зимен вятър докосна бузата му. Когато отвори очи, го посрещна гледката от парапета на стената към паветата далеч под него. Започна да се извива в хватката на мъжа и усети как пръстите му се изхлузват.

— Ако цениш живота си, не го прави! — каза нечий глас.

Убиецът изруга тихо, но хватката му се стегна.

— А ако го оставя жив? — попита той с приглушен глас.

— Тогава ще живееш и ти — каза Тенака Хан.

— Ти си само момче. Мога да убия и теб.

— Тогава изпълни мисията си. И после си опитай късмета.

Убиецът се поколеба за миг. После бавно изтегли Арван над парапета и го остави на каменните стъпала. Отстъпи в сенките и изчезна. Арван притича до Тенака и младежът прибра меча си в ножницата, за да го прегърне.

— Той щеше да ме убие, Тани.

— Зная. Но вече го няма.

— Защо искаше да ме убие?

Тенака не знаеше отговора. Не го знаеше и Орин, но след този инцидент пред вратата на Арван беше поставен страж и страхът стана негов постоянен спътник…

— Добър ден.

Катерача вдигна очи и видя край басейна млада жена, облечена със свободно спускаща се рокля от тънка бяла вълна. Косата ѝ бе тъмна и вълниста, а в зелените ѝ очи имаше златисти песъчинки. Катерача се изправи и се поклони.

— Защо си така мрачен? — попита тя.

Той сви рамене.

— По-скоро изпълнен с меланхолия. Коя си ти?

— Равена, дъщеря на Райван. Защо не си вътре при другите?

Катерача се ухили.

— Не разбирам нищо от войни, кампании или битки.

— А от какво разбираш?

— Живопис, литература, поезия и всякакви други красиви неща.

— Не си се родил в правилното време, приятелю.

— Катерача. Наричай ме Катерача.

— Странно име, Катерачо. Много неща ли катериш?

— Най-вече стени. — Той посочи към пейката. — Ще поседнеш ли с мен?

— Само за малко. Имам работа.

— Сигурен съм, че може да почака. Кажи ми, как една жена успя да поведе въстание?

— За да разбереш това, трябва да познаваш майка ми. Тя е от рода на Дръс Легендата и никой и нищо не може да застане срещу нея. Веднъж прогони планински лъв с голяма сопа.

— Страховита дама — каза Катерача.

— Такава си е. Тя също не знае нищо за войни, кампании или битки. Но ще се научи. И ти трябва да го сториш.

— По-скоро бих научил повече за теб, Равена — каза той и вкара в действие печелившата си усмивка.