Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Беше отвратително — отвърна Катан.

Капитанът се завъртя в седлото.

— Сам си избрал да бъдеш воин. Приеми го!

— Зная това — отвърна тъмноокият свещеник. После се усмихна тъжно и потърка лице. — Но не мога да му се наслаждавам.

— Нямах това предвид. Избрал си да водиш война срещу злото и току-що спечели малка победа. Онова бебе там сега щеше да е мъртво, ако не бяхте вие.

— Зная и това. Не съм дете. Но е трудно.

Четиримата слязоха от конете си и седнаха на земята, за да отпочинат на слънце. Декадо свали бялото си наметало и го сгъна внимателно. Затвори очи и внезапно изпита странно усещане, като хладен бриз в главата си.

Опита се да се съсредоточи в него и започна да забелязва ефирни приливи и отливи в ума си, като далечно ехо на морски вълни. Излегна се назад, унесен и в покой, и се затвори в себе си, насочвайки се към източника на усещането. Не се изненада, когато шепнещото море се превърна в тихи гласове и най-накрая разпозна този на Акуас.

— Все още чувствам, че Абадон може да греши. Усетихте ли настървението на Декадо, когато атакувахме ездачите? Силата му беше толкова голяма, че почти зарази и мен.

— Абадон казва да не съдим. — Това идваше от Катан.

— Но той вече не е абат — проговори Балан.

— Абадон винаги ще бъде Абатът на Мечовете. И трябва да бъде уважаван. — Отново Катан.

— И все пак ме кара да се чувствам неудобно — изпулсира Акуас. — Къде е Талантът му? В цялата дълга история на Тридесетте никога не е имало водач, който да не може да Пътува и Говори.

— Мисля, че може би трябва да обмислим алтернативите — отвърна Катан. — Ако Абадон е бил подведен в избора си на Глас, това ще означава, че Хаосът е овладял Източника. Това ще обезсмисли всички други избори на абата и ще ни изхвърли Извън Съдбата.

— Не непременно — каза Балан. — Ние все пак сме хора. Абадон може да е направил само една грешка. Той е воден от Източника, ала толкова много зависи от тълкуването. Смъртта на Естин и пристигането на Декадо може да са били или съвпадение, или тъмна манипулация.

— Или творение на Източника? — изпулсира Акуас.

— Именно.

Декадо отвори очи и се надигна до седнало положение.

— Какво планират? — попита на глас и посочи към Легиона.

— Чакат пристигането на армията си — отвърна Акуас. — Водачът им, мъж на име Аргонис, казва на хората си, че ще бъдем прогонени от пещерите си и избити заедно с всички други бунтовници в Скода. Опитва се да повдигне духа им.

— Но не успява — вметна Балан.

— Ще ни разкажеш ли за Дракона, Декадо? — попита Катан и капитанът се усмихна.

— Отминали дни — каза той. — Струва ми се като в друг живот.

— Онзи живот доставяше ли ти удоволствие? — попита предпазливо Акуас.

— И да, и не. По-скоро не, доколкото си спомням. Драконът беше странен. В определени отношения предполагам, че създаде връзка, подобна на вашата, с тази разлика, че ние нямахме Талант и не можехме нито да Пътуваме, нито да Говорим като вас. Но бяхме семейство. Братя. И държахме нацията единна.

— Сигурно си се натъжил, когато Ческа унищожи братята ти — каза Балан.

— Да. Но тогава вече бях монах и животът ми се бе променил много. Имах градината и растенията си. Светът беше станал много малко място.

— Винаги съм се удивлявал как успяваше да произведеш толкова много видове зеленчуци в толкова малко пространство — каза Балан.

Декадо се изкикоти.

— Отглеждах домати в картофите — отвърна той. — Поставях семената в картоф и докато доматите растяха нагоре, картофите се спускаха надолу. Бях много доволен от резултатите.

— Липсва ли ти градината? — попита Акуас.

— Не. И това ме натъжава.

— Харесваше ли ти да си свещеник? — попита Катан.

Декадо погледна стройния млад мъж с нежно лице.

— На теб харесва ли ти животът на воин?

— Не. Изобщо.

— В определени отношения ми харесваше. Беше добре да се скрия за известно време.

— От какво си се криел? — попита Балан.

— Мисля, че знаеш отговора. Аз се занимавам със смърт, приятелю — винаги съм го правел. Някои могат да рисуват, други създават красота от камък или думи. Аз убивам. Ала гордостта и срамът не си пасват добре и дисхармонията започна да ми тежи. В момента на убийството имаше екстаз, но после…

— Какво ставаше после? — попита Акуас.

— Никой жив човек не можеше да се мери с мен в боравенето с оръжия, така че враговете ми станаха беззащитни. Вече не бях воин, а убиец. Тръпката отслабна, съмненията се увеличиха. Когато Драконът беше разпуснат, пътувах по целия свят в търсене на противници, но не намерих никого. Тогава осъзнах, че има само един човек, който може да постави силите ми на изпитание, и реших да го предизвикам. По пътя към дома му във Вентрия в продължение на три дни бях хванат в капана на пясъчна буря. Това ми даде време да помисля над начинанието си. Защото този човек ми беше приятел, ала въпреки това, ако не беше бурята, щях да го убия. Тогава реших да се върна у дома в Дренай и се опитах да променя живота си.