Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Не е това. Този мъж, твоят враг, има сили, които ти не притежаваш. Той може да чете ума ти, да усети всяко твое движение, преди да си го направил. Как, в името на Източника, би могъл да го победиш?

Декадо се засмя.

— Все още ли съм ваш водач?

Акуас стрелна поглед към някогашния абат.

— Да — отвърна накрая. — Все още си наш водач.

— Тогава, когато той приключи ритуала си, ще съчетаете жизнената сила на Тридесетте в мен.

— Обясни ми само едно, преди да умра — каза Акуас меко. — Защо се жертваш по такъв начин? Защо обричаш приятелите си?

Декадо сви рамене.

— Кой знае?

Тъмните тамплиери паднаха на колене пред Падаксес, докато той припяваше имената на долните демони, призовавайки Духа на Хаоса с глас, който се превърна в писък. Слънцето прониза източния хоризонт, ала по някаква причина светлината му не достигна равнината.

— Готово — прошепна Абадон. — Той спази думата си и душите на воините му са в него.

— Тогава последвайте примера му — нареди Декадо.

Тридесетте коленичиха пред своя водач със сведени глави. Той не почувства нищо, но знаеше, че са му се подчинили.

— Дек, ти ли си това? — извика Ананаис.

Декадо му махна с ръка да замълчи и пристъпи срещу Падаксес.

Черният меч изсвистя, но мигновено бе париран от сребърната стомана в ръката на Декадо. Битката бе започнала. Тенака и спътниците му гледаха с възхищение, докато воините се въртяха един около друг и остриетата им се сблъскваха с дрънчене.

Времето течеше и отчаянието започна да личи във всяко движение на Падаксес. Страхът пролази в сърцето му. Макар и да предвиждаше всяко движение на противника си, скоростта на атаките на Декадо бе зашеметяваща. Умът му изпращаше пориви страх, но противникът му се изсмя, защото за него в смъртта нямаше ужас. И тогава Падаксес разбра, че съдбата му е решена, и изпита огромен гняв, че един смъртен може да го убие. Хвърляйки се в последна свирепа атака, той с ужас прочете ума на Декадо в последния момент, виждайки контраудара частица от секундата преди той да полети към него.

Сребърната стомана отметна неговия меч и се заби в чатала му. Падаксес падна на земята и кръвта му напои тревата… а душите на тамплиерите умряха с него.

Слънчевата светлина помете мрака и Тридесетте се изправиха на крака, удивени, че животът все още тече във вените им.

Акуас пристъпи напред.

— Как? — попита той. — Как спечели?

— Няма мистерия, Акуас — каза тихо Декадо. — Той беше просто човек.

— Но и ти си такъв!

— Не. Аз съм Декадо. Ледения убиец! Следвайте ме на свой риск.

Декадо свали шлема си и вдиша дълбоко хладния утринен въздух. Тенака разтърси глава, за да прочисти паяжините страх, които още бяха полепнали по него.

— Дек! — извика той.

Декадо се усмихна и пристъпи към него; двамата стиснаха китки във воински поздрав. Ананаис, Галанд и Парсал се присъединиха към тях.

— В името на боговете, Дек, изглеждаш чудесно. Наистина чудесно! — каза топло Тенака.

— Ти също, генерале. Радвам се, че дойдохме навреме.

— Ще ми кажеш ли как всички тези воини умряха? — попита Ананаис.

— Само ако ти обясниш каква е тази маска. Смехотворно е някой толкова суетен като теб да крие такова класически красиво лице.

Ананаис отмести поглед, а другите се смълчаха. Тишината се проточи.

— Никой ли няма да ме запознае с нашия спасител? — попита Валтая и моментът отмина.

В началото на разговора Тридесетте седяха на седлата, но после се пръснаха на групи по шестима и започнаха да събират дърва за лагерни огньове.

Акуас, Балан, Катан и Абадон избраха позиция до един самотен бор. Катан запали огъня и четиримата седнаха край него, привидно смълчани и загледани в танцуващите пламъци.

— Говори, Акуас — изпулсира абатът.

— Натъжен съм, Абадон, защото нашият водач не е един от нас. Не искам да съм дързък, но орденът ни е древен и винаги сме търсели високи духовни идеали. Не отиваме на война заради радостта от убийството, а за да умрем в защита на Светлината. Докато Декадо е чист убиец.

— Ти си Сърцето на Тридесетте, Акуас. Защото винаги си бил много чувствителен. Ти си добър човек — грижа те е… обичаш. Ала понякога емоциите могат да ни заслепят. Не бързай да съдиш Декадо.

— Как успя да убие тамплиера? — попита Балан. — Та това е немислимо.

— Ти си Очите на Тридесетте, а не виждаш, Балан. Но аз няма да ти го обясня. След време ти самият ще ми кажеш. Аз вярвам, че Източникът ни прати Декадо и го приех. Никой от вас ли няма да ми каже защо той е водачът?