Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Ананаис поклати глава. Беше изпаднал в странно, подобно на транс състояние, което го превръщаше в безпомощен наблюдател. Той слезе от седлото, извади меча си и се присъедини към Тенака.

Тъмните тамплиери спряха и водачът им пристъпи напред.

— Все още нямаме поръчение да те убиваме, Ананаис — каза той.

— Аз не умирам лесно — отвърна гигантът.

Щеше да добави и някаква обида, ала думите замръзнаха в устата му, защото внезапно изпита ужасяващ страх, като удар на леден вятър. Започна да трепери и изпита силно желание да побегне.

— Умираш толкова лесно, колкото всеки друг смъртен — отвърна мъжът. — Върни се назад! Махни се оттук и иди към каквато зла съдба те очаква.

Ананаис не каза нищо; само преглътна тежко и погледна към Тенака. Лицето на приятеля му беше побеляло и личеше, че същият страх е изпълнил и него.

Галанд и Парсал застанаха до тях с мечове в ръка.

— Наистина ли мислите да застанете срещу нас? — попита водачът. — Стотина мъже не могат да ни се опълчат. Слушайте думите ми и чуйте истината — почувствайте я в ужаса си.

Страхът се засили и конете започнаха да цвилят и да тропат неспокойно с копита. Катерача и Белдер скочиха от седлата си, усещайки, че животните всеки миг ще побегнат. Езичника се приведе напред и погали врата на коня си; той се усмири, ала ушите му бяха прилепнали към черепа. Валтая и Реня скочиха точно преди жребците им да побегнат, а после помогнаха на селянката Парисе да слезе от седлото.

Тя просто заслони бебето си, което бе започнало да пищи, и легна на земята, треперейки неудържимо.

Езичника слезе от седлото и извади меча си, пристъпвайки бавно, за да застане до Тенака и другите. Белдер и Катерача го последваха.

— Изтегли меча си — прошепна Реня, но Катерача не ѝ обърна внимание. Силите му стигаха само колкото да събере достатъчно смелост да застане до Тенака Хан. Всякаква мисъл да се бие бе погребана под тежестта на ужаса му.

— Глупаво — каза водачът презрително. — Като агнета на заколение!

Тъмните тамплиери поеха напред.

Тенака се опита да пребори паниката си, но крайниците му тежаха като олово и увереността му бе изчезнала. Знаеше, че срещу него е насочена тъмна магия, ала знанието не беше достатъчно. Чувстваше се като дете, изправено срещу леопард.

„Бори се! — каза си. — Къде ти е смелостта?“

Внезапно, също както в съня му, ужасът отмина и силата потече обратно в ръцете и краката му. Без да се обръща, знаеше, че белите рицари са се върнали, но този път са от плът и кръв.

Тамплиерите спряха на място и Падаксес изруга тихо, когато Тридесетте се появиха срещу него. Сега противникът го превъзхождаше по численост и той започна да премисля възможностите си. Призова силата на Духа и се опита да проучи врага, но срещна стена, която спря усилията му… Освен около воина в средата — този мъж не беше мистик. Падаксес знаеше легендите за Тридесетте — собствените му храмове бяха построени като пародия на техните — и разпозна руната на шлема му.

Не-мистик за водач? В ума му се оформи идея.

— Днес ще се излее много кръв — извика той, — освен ако не уредим нещата като водачи.

Абадон сграбчи ръката на Декадо, когато воинът тръгна напред.

— Не, Декадо, не разбираш силата му.

— Той е човек и нищо повече — отвърна другият.

— Не, той е много повече — той има силата на Хаоса. Ако някой трябва да се бие с него, нека това бъде Акуас.

— Не съм ли аз водачът на този отряд?

— Да, но…

— Подчинявай се!

Декадо изтръгна ръката си и продължи напред, като спря на няколко крачки от облечения в черна броня Падаксес.

— Какво предлагаш, тамплиере?

— Дуел между водачи и войниците на победителя ще се оттеглят незабавно.

— Искам повече — каза Декадо студено. — Много повече!

— Кажи цената си.

— Изучавал съм пътя на мистиците. Това е… беше… част от някогашното ми призвание. Казано е, че в древните войни шампионите са носели душите на армиите си в себе си и когато те умирали, армиите им също умирали.

— Така е — отвърна Падаксес, прикривайки радостта си.

— Това е, което искам.

— Така да бъде. Кълна се в Духа!

— Не ми се кълни, войнико. Клетвите ти нямат стойност. Докажи го!

— Ще отнеме малко време. Първо трябва да изпълня ритуалите. Вярвам, че и ти ще ме последваш — каза Падаксес.

Декадо кимна и се върна при останалите.

— Не можеш да направиш това, Декадо — каза Акуас. — Така обричаш всички ни!

— Внезапно играта не ти се понрави, така ли? — попита рязко Декадо.