Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Акуас се върна пръв. Той отвори очи и потърка с длани жълтата си брада; изглеждаше уморен и останал без сили.

— Това не е лесно, Ваше Преподобие — каза накрая. — Тъмните тамплиери имат огромна сила.

— Ние също — отвърна абатът. — Какво още?

— Те са двадесетима. Бяха нападнати в Скълтик от група бандити, но ги избиха с арогантна лекота. Наистина са впечатляващи воини.

— Да. Колко близо са до Факлоносеца?

— На по-малко от един ден път. Скоро няма да можем да ги мамим повече.

— Не. Още няколко дни обаче ще са безценни — отвърна абатът. — Опитаха ли повторна нощна атака?

— Не, Ваше Преподобие, но го намирам за вероятно.

— Сега си почини, Акуас. Повикай Торис и Ланад да те заместят.

Абатът напусна стаята и пое по дългия коридор, вървеше бавно към второто ниво и градината на Декадо.

Тъмноокият свещеник го посрещна с усмивка.

— Ела с мен, Декадо. Трябва да видиш нещо.

Без да каже нищо повече, абатът се обърна и го поведе по стъпалата към дъбовата врата горе. Декадо се поколеба при портала — през всичките години в манастира никога не бе изкачвал тези стълби.

Абатът се обърна.

— Ела! — каза той и пристъпи в сенките отвъд.

Градинарят бе изпълнен от необясним страх. Сякаш светът му се изплъзваше от хватката му. По-възрастният мъж спря пред една врата, оформена като листо. На нея нямаше дръжка.

— Отвори се — прошепна абатът и тя се плъзна тихо в странична ниша.

От другата страна се простираше дълга зала, съдържаща тридесет сребърни брони, покрити с ослепително бели наметала. Пред всяка броня имаше малка маса, покрита с мечове в ножници, поставени пред шлемове, украсени с гребени от бели конски косми.

— Знаеш ли какво символизират тези доспехи? — попита абатът.

— Не.

Декадо се потеше обилно. Той избърса очи и абатът забеляза с тревога, че мракът се е върнал в погледа на някогашния воин.

— Това е бронята, носена от Делнохските Тридесетима, водени от Сербитар — мъжете, които са се били и умрели по време на Първата надирска война. Чувал ли си за тях?

— Разбира се.

— Кажи ми какво си чул.

— Накъде води това, Ваше Преподобие? Имам задължения в градините.

— Кажи ми за Делнохските Тридесетима — нареди абатът.

Декадо прочисти гърло.

— Те са били воини свещеници. Не като нас. Усъвършенствали са се години наред, а после са избирали далечна война, в която да умрат. Сербитар е повел Тридесетте към Делнох, където те съветвали Бронзовия граф и Дръс Легендата. Заедно отблъснали ордите на Улрик.

— Но защо свещеници биха взели оръжие в ръка?

— Не зная, Ваше Преподобие. Неразбираемо е.

— Наистина ли?

— Вие ме научихте, че в очите на Източника всеки живот е свещен и отнемането му е престъпление срещу Бог.

— И все пак злото трябва да бъде спряно.

— Но не със собствените му оръжия — отвърна Декадо.

— Един мъж е застанал над беззащитно дете, вдигнал копие за удар. Какво ще направиш?

— Ще го спра — но няма да го убия.

— Може би ще го спреш с удар?

— Да, може би.

— Той пада лошо, удря главата си в камък и умира. Съгрешил ли си?

— Не… да. Не зная.

— Той е грешникът, защото неговите действия са предизвикали реакцията ти и съответно те са го убили. Ние се борим за мир и хармония, синко — копнеем за тях. Ала също така сме част от света и трябва да се подчиняваме на изискванията му. Тази нация вече не е в хармония. Хаосът я контролира и страданието ѝ е ужасяващо.

— Какво се опитвате да кажете, Ваше Преподобие?

— Не ми е лесно, синко, защото думите ми ще ти причинят огромна болка. — Абатът пристъпи напред и положи ръце на раменете му. — Това е Храм на Тридесетте. И ние се готвим да влезем в битка с мрака.

Декадо се отдръпна от него.

— Не!

— Искам да яздиш с нас.

— Аз ти повярвах. Доверих ти се! — Декадо се извърна и се озова пред една от броните. Отново се извъртя към абата. — От това избягах, идвайки тук: от смъртта и клането. Остри мечове и разкъсана плът. Тук бях щастлив. А сега ти ми открадна това. Вървете и си играйте на войници. Аз не желая да участвам.

— Не можеш да се криеш вечно, синко.

— Да се крия? Дойдох тук, за да се променя!

— Не е трудно да се промениш, когато най-големият ти проблем е дали плевелите ще нападнат зеленчуците ти.

— Какво означава това?

— Означава, че ти беше убиец — човек, влюбен в смъртта. Сега ти предлагам шанса да видиш дали наистина си се променил. Сложи си бронята и излез с нас срещу силите на Хаоса.