Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Гласът му изневери и той изруга. Обърна им гръб и бързо последва брат си при дърветата.

— Е, генерале — каза Ананаис, — какво ще правиш с армията си от шестима?

— Седмина! — обяви Езичника.

— Ето, виждаш ли? Нарастваме постоянно — каза гигантът и Тенака кимна.

— Защо би се присъединил към нас? — обърна се той към черния мъж.

— Това си е моя работа, но целите ни са еднакви. Прекосих хиляди мили, за да сваля Ческа от трона.

— Ще погребем детето и ще потеглим към Скода — каза Тенака вместо отговор.

Яздиха предпазливо през дългия следобед. Галанд и Парсал се движеха на разстояние от двете страни като съгледвачи. По залез внезапна буря се понесе над равнините и пътниците се скриха в изоставена каменна кула на брега на бърз поток. Завързаха конете край близкото поле, събраха колкото дърва успяха да намерят сред рехавата горичка наблизо и разчистиха малко пространство на първия етаж на кулата. Сградата беше стара и квадратна и някога бе приютявала двадесетима войници; изглеждаше като наблюдателница от дните на Първата надирска война. Издигаше се на три нива, като най-горното бе отворено към небето, за да могат наблюдатели с орлов поглед да бдят за надирски или сатулски нападатели.

Около полунощ, докато другите спяха, Тенака привика Катерача при себе си и го поведе по виещата се стълба към третото ниво.

Бурята се бе изместила на юг и звездите светеха ярко. Прилепи кръжаха около кулата и се въртяха хаотично с хладния нощен вятър, който се спускаше от обвитите в сняг върхове на Делнох.

— Как се справяш, Арван? — попита Тенака, когато седнаха под парапета, за да се прикрият от вятъра.

Катерача сви рамене.

— Чувствам се малко не на място.

— Това ще отмине.

— Аз не съм воин, Тенака. Когато се сбихте с онези войници, аз просто останах да лежа в тревата и гледах. Замръзнах!

— Не, не си. Всичко се случи едновременно и онези, които вече се бяхме изправили, просто реагирахме по-бързо. Тренирани сме за това. Вземи например братята: те се придвижиха към единственото място, от което противниците можеха да се измъкнат, за да попречат на оцелелите да избягат и да доведат помощ. Аз не им наредих да го правят, но те са обучени за това. Цялата битка продължи може би две минути. Какво можеше да сториш ти?

— Не зная. Да извадя меча си. Да помогна!

— Ще има време и за това. Каква е ситуацията в Делнох?

— Нямам представа. Напуснах крепостта преди пет години, а преди това прекарах десет в Дренан.

— Кой командва там?

— Никой от дома на Бронза. Орин беше отровен и Ческа постави свой човек. Името му е Матракс. Защо питаш?

— Планът ми се промени.

— Как точно?

— Планирах да убия Ческа.

— А сега?

— Сега планирам нещо още по-глупаво. Мисля да намеря армия и да го сваля от трона.

— Никоя армия на света не може да се изправи срещу съчетаните. В името на боговете, човече, дори Драконът се провали — те дори не се доближиха до целта!

— Нищо в този живот не е лесно, Арван. Но аз съм трениран за това. Да водя армия. Да донеса смърт и разруха на враговете си. Чу Парсал и Галанд; те бяха прави. Човек трябва да застава срещу злото, където и да го намери, и трябва да използва всичките си способности. А аз не съм убиец.

— И къде ще намериш тази армия?

Тенака се усмихна.

— Нужна ми е помощта ти. Трябва да превземеш Делнох.

— Ама ти сериозно ли?

— Смъртно сериозно!

— Искаш да превзема крепост сам? Крепост, която е удържала напора на две надирски орди? Това е лудост!

— Ти си от дома на Бронза. Използвай главата си. Има начин.

— Ако вече си измислил план, защо ти не го сториш?

— Не мога. Аз съм от дома на Улрик.

— Защо е тази тайнственост? Кажи ми какво да направя.

— Не. Ти си мъж и мисля, че се подценяваш. Ще спрем в Скода и ще видим какво е положението. После двамата с теб ще намерим армия.

Очите на Катерача се ококориха и устата му зейна.

— Надирска армия? — прошепна и кръвта се отече от лицето му. — Искаш да доведеш надирите ?

— Само ако успееш да превземеш Дрос Делнох!

В тъмнината на библиотеката абатът чакаше търпеливо, приведен над писалището си. Пръстите му оформяха купол, очите му бяха затворени. Тримата мъже срещу него стояха неподвижни като живи статуи. Той отвори очи и ги изгледа един по един:

Акуас, силният, състрадателният и верният.

Балан, скептикът.

Катан, истинският мистик.

И тримата пътуваха, преплели духовете си, докато търсеха Тъмните тамплиери и спускаха покрови от мисловна мъгла над движенията на Тенака Хан и спътниците му.