Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Имаш повече оръжия от отряд на Дракона — промърмори Ананаис.

— По сантиментални причини — отвърна Езичника и се ухили.

— По-добре да заобиколим селото — каза Катерача.

Дългата му коса лъщеше от пот и липсата на физическа подготовка започваше да си личи. Той седна до раницата на Езичника.

Вятърът промени посоката си и до тях долетя тропот на копита.

— Разпръснете се и залегнете — каза Тенака.

Спътниците му притичаха в търсене на прикритие и легнаха по корем на тревата.

Една жена тичаше по хребета на нисък хълм, а кестенявата ѝ коса се вееше зад нея. Беше облечена със зелена вълнена пола и носеше кафяв шал. В ръцете си държеше малко бебе, чиито писъци достигнаха до пътниците.

Докато тичаше, жената хвърляше изпълнени с паника погледи през рамо. Когато войниците се появиха, убежището на дърветата се намираше на цяла вечност разстояние, ала тя не спря да тича, насочила се право към скрития Тенака.

Ананаис изруга и се изправи. Жената изкрещя и свърна вляво — право в ръцете на Езичника.

Войниците спряха конете си и водачът им слезе от седлото. Беше висок мъж с червеното наметало на Делнох и бронзова броня, излъскана до блясък.

— Благодаря ви за помощта — каза той, — макар и да нямахме нужда от нея.

Жената бе затаила дъх и в отчаянието си зарови глава в широките гърди на Езичника.

Тенака се усмихна. Войниците бяха дванадесет, единадесет от тях все още по седлата. Нямаха друг избор, освен да им предадат жената.

Тогава една стрела се заби в гърлото на най-близкия ездач и той падна от седлото. Тенака ококори очи в шок. Втора стрела порази втори войник в гърдите и той се свлече назад, а конят му се изправи на задните си крака и го изхвърли от седлото. Надирският принц извади меча си и го заби в гърба на офицера, който се бе обърнал, когато стрелите удариха хората му.

Езичника отблъсна жената от себе си, падна на коляно и извади метателните ножове от ботушите си. Те полетяха от ръцете му и още двама войници умряха, докато се мъчеха да овладеят конете си. Тенака хукна напред и скочи на седлото на един жребец без ездач. Сграбчи юздите и пришпори коня напред. Седемте оцелели войници бяха извадили оръжия и двама от тях се носеха към Езичника. Конят на Тенака се вряза в останалите петима и един жребец падна, докато другите се изправиха на задни крака, цвилейки диво. Когато мечът на Тенака изсвистя надолу, нова стрела прелетя край него и порази друг ездач в лявото око.

Езичника извади късия си меч и отскочи наляво, когато конете изтрополиха край него, и скочи на крака, докато ездачите спираха животните. Притича напред, блокира един удар и заби острието си в хълбока на войника. Мъжът падна от седлото с крясък, а Езичника се хвърли на гърба на жребеца и полетя към втория ездач. Ударът бе толкова силен, че войникът буквално излетя от седлото. Черният мъж падна след него и щом удариха земята, строши врата на противника си с един удар.

Реня хвърли лъка си и с кинжал в ръка притича от прикритието си към мястото, където Тенака и Ананаис се биеха с оцелелите войници. Тя скочи на седлото зад един от ездачите и заби кинжала си между плешките му. Мъжът изкрещя и се опита да се извърти, ала Реня го удари зад ухото. Вратът му се счупи и той падна от седлото.

Последните двама войници обърнаха жребците си и ги пришпориха към хълма. Ала Парсал и Галанд излязоха на пътя им и конете отстъпиха рязко, като единият изхвърли ездача си. Другият войник стискаше отчаяно врата на жребеца си, докато Галанд не разпори гърлото му с меча си. В същия момент Парсал извади своя от гърдите на падналия ездач.

— Едно не мога да отрека — извика той и се ухили широко. — Откак се върнахме, не ни е било скучно.

Галанд изсумтя.

— Имахме страхотен късмет, само това мога да кажа.

Той избърса меча си в тревата, хвана юздите на двата коня и се запъти към останалите от групата.

Тенака скри гнева си и извика на Езичника:

— Биеш се добре!

— Сигурно ще да е от постоянните тренировки, които получавам тук — отвърна черният мъж.

— Искам да знам кой пусна първата стрела? — извика Ананаис.

— Забрави го — стореното сторено — каза Тенака. — Сега по-добре да се махаме оттук. Предлагам да се върнем обратно в гората до залез-слънце. Имаме коне и ще можем да наваксаме изгубеното време.

— Не! — извика жената с бебето. — Семейството ми. Приятелите ми. Те ги избиват в селото!

Тенака отиде до нея и положи ръце на раменете ѝ.

— Слушай. Може и да греша, но тези войници най-вероятно са част от половин центурия, което означава, че в селото ти има почти четиридесет човека. Твърде много са — не можем да ти помогнем.