Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

„Ти си глупак, Тенака Хан — помисли си тя. — Прекрасен любящ глупак!“

Черният мъж се забавляваше. Двама от разбойниците бяха на земята, оставаха петима. Той стисна късия метален прът и завъртя веригата, закрепена за него. Един висок нападател с тояга скочи напред и ръката на черния мъж се стрелна. Веригата се уви около тоягата и когато той дръпна, другият се препъна и полетя… право към лявото му кроше. Обирджията падна на земята.

Двама от останалите четирима хвърлиха сопите си и извадиха извити кинжали от коланите си. Другите двама побягнаха към дърветата, за да вземат лъковете си.

Работата започваше да става сериозна. Досега черният мъж не беше убил никого, но явно щеше да се наложи. Той хвърли боздугана и извади два ножа за мятане от ботушите си.

— Наистина ли искате да умрете? — попита той с дълбок и звучен глас.

— Никой няма да умира — каза глас отляво и той се обърна.

Двама мъже стояха в покрайнините на дърветата; и двамата бяха опънали лъкове, насочили стрелите си към бандитите.

— Навременна намеса! — отбеляза черният мъж. — Убиха коня ми.

Тенака внимателно отпусна тетивата и пристъпи напред.

— Случва се — каза той. После се обърна към разбойниците: — Препоръчвам ви да си приберете оръжията — боят приключи.

— И без това не си струваше неприятностите — отвърна водачът и отиде да провери падналите.

— Още са живи — каза черният мъж и прибра ножовете си, за да вдигне боздугана от земята.

Откъм гората прозвуча писък и водачът на бандитите скочи на крака.

Галанд, Парсал и Белдер излязоха на поляната.

— Прав се оказа, генерале — каза Галанд. — Имаше още двама, които се промъкваха насам.

— Уби ли ги? — попита Тенака.

— Не. Обаче ще ги болят главите!

Тенака се обърна към разбойника.

— Има ли вероятност да ни създавате още проблеми?

— Няма да поискаш да ти дам дума, нали? — отвърна мъжът.

— Тя струва ли нещо?

— Понякога!

— Не, не ти искам думата. Прави каквото намериш за добре. Но следващия път, когато се срещнем, ще ви изтребя до крак. Това е моята дума!

— Думата на един варварин — каза главатарят, събра слюнка и се изхрачи.

Тенака се ухили.

— Да, именно.

После му обърна гръб, мина край Ананаис и навлезе сред дърветата. Валтая бе запалила огън и говореше с Катерача. Реня се върна на малката полянка едновременно с Тенака, стиснала кинжала си. Той ѝ се усмихна. Другите дойдоха един по един, с изключение на Галанд, който следеше разбойниците.

Черният мъж пристигна последен, понесъл дисагите си на широкото си рамо. Беше висок и много едър, облечен с прилепнала туника от синя коприна под наметало от овча кожа. Валтая не бе виждала човек като него, макар да бе чувала слухове за тъмни раси далече на изток.

— Поздрави, приятели мои — каза той и пусна дисагите на земята. — Дано боговете ви благословят!

— Ще хапнеш ли с нас? — попита Тенака.

— Много учтиво от твоя страна, но си имам провизии.

— Накъде си тръгнал? — попита Ананаис, когато черният мъж зарови из торбите си, за да извади две ябълки, които излъска в туниката си.

— Посещавам чудесната ви земя. За момента нямам конкретна цел.

— Откъде си? — попита Валтая.

— От много далеч, господарке, на много хиляди левги източно от Вентрия.

— На поклонение ли си тръгнал? — попита Катерача.

— Предполагам, че и така може да се каже. Имам да изпълня една дребна задача и ще се върна у дома при семейството си.

— Как те наричат? — попита Тенака.

— Боя се, че името ми ще е трудно за произнасяне от вас. Един от разбойниците обаче ме нарече по начин, който ме докосна. Така че и вие можете да ми казвате Езичника.

— Аз съм Тенака Хан — каза Тенака и бързо представи останалите.

Ананаис подаде ръка; Езичника я пое в крепко ръкостискане и очите им се срещнаха. Тенака се облегна назад и ги загледа. Двамата изглеждаха от една порода — невероятно могъщи и прекомерно горди. Бяха като два елитни бика и се оглеждаха преценяващо.

— Маската ти е драматична — каза Езичника.

— Така е. С нея изглеждам като твой брат, черни човече — отвърна Ананаис и другият мъж се засмя — дълбок и плътен звук, пълен с добро настроение.

— Значи ще бъдем братя, Ананаис! — каза той.

Галанд излезе от сенките на дърветата и се приближи до Тенака.

— Тръгнаха на север. Не мисля, че ще се върнат.

— Хубаво! Добра работа свърши.

Галанд кимна и отиде да седне при брат си. Реня направи знак на Тенака и двамата се отдалечиха малко от огъня.