Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

По-късно Тенака слушаше смълчан, докато Валтая описваше спасяването си на пазара и подкупването на нощния страж, за да ги пусне през северната порта на града. Ананаис бе донесъл огромна раница, пълна с храна, както и два лъка и осемдесет стрели в колчани от сърнешка кожа. Валтая имаше допълнителни одеяла и навито платнище за малка палатка.

След като се нахраниха, Тенака отведе Ананаис сред дърветата. Намериха закътано местенце и разчистиха снега от няколко камъка, преди да седнат, за да говорят.

— В Скода има въстание — каза гигантът. — Две села били плячкосани от Легиона на Ческа. Един местен на име Райван събрал малка армия и избил бандитите. Казват, че хората се събират под командването му, но не мисля, че ще издържи. Той е от простолюдието.

— Не е от Кръвта, имаш предвид — вметна сухо Тенака.

— Нямам нищо против обикновените хора. Но това значи, че Райван няма обучението да планира кампания.

— Какво друго?

— Две въстания на запад — и двете безмилостно потушени. Всички мъже са разпънати на кръст, полята са засети със сол. Знаеш системата!

— Ами на юг?

— Трудно е да се каже. Новините са малко. Но Ческа е там. Не мисля, че ще се надигнат. Говори се, че има тайно общество, което се бори срещу него, но това вероятно са само приказки.

— Какво предлагаш? — попита Тенака.

— Нека идем в Дренан, да убием Ческа и да се пенсионираме.

— Толкова просто?

— Най-добрите планове винаги са прости, Тани.

— Ами жените?

Ананаис сви рамене.

— Какво можем да сторим? Казваш, че Реня иска да бъде с теб? Ами нека дойде. Ще я оставим при приятелите ни в Дренан. Все още познавам неколцина, на които мисля, че мога да разчитам.

— Ами Валтая?

— Тя няма да остане с нас. Тук няма нищо за нея. Ще я оставим в следващия град.

Тенака повдигна вежда.

— Нищо за нея?

Ананаис отмести поглед.

— Вече не, Тани. Някога, може би.

— Добре. Ще се запътим към Дренан, но с леко отклонение на запад. Скода би трябвало да е много красив по това време на годината.

Двамата се върнаха в лагера, за да открият, че там ги чакат трима странници. Тенака каза тихо:

— Огледай се наоколо, Ани. Виж колко още изненади ни чакат.

После пристъпи напред. Двама от мъжете бяха воини, приблизително на възрастта на Тенака. Третият беше възрастен човек, сляп и с раздърпаната синя роба на търсач.

Воините се приближиха към Тенака. Приличаха си неестествено много — чернобради, със сурови очи, макар че единият бе почти незабележимо по-висок от другия. По-ниският заговори пръв:

— Аз съм Галанд, а това е брат ми, Парсал. Дойдохме да се присъединим към теб, генерале.

— С каква цел?

— За да свалим Ческа. Защо иначе?

— Нямам нужда от помощ за това, Галанд.

— Не зная каква е тази игра, генерале. Златния беше в Соуса и каза на тълпата, че Драконът се завръща. Е, ако е така, значи и аз се завръщам. Ти не ме разпозна, нали?

— Наистина — каза Тенака.

— Тогава нямах брада. Бях Бар Галанд от Трето крило под командването на Елиас. Бях Майстор на Меча и те победих в турнир веднъж.

— Спомням си. Стойката на полумесеца! Щеше да ми изтръгнеш гръкляна. Вместо това се разминах с ужасна синина.

— Брат ми е също толкова добър. Искаме да служим.

— Няма на какво да служите, приятелю. Планирам да убия Ческа. Това е работа за убиец — не за армия.

— Тогава ще те съпровождаме, докато приключиш работата си! Бях болен от треска, когато дойде зовът за повторното сформиране на Дракона. Оттогава съм болен от мъка. Мнозина добри мъже паднаха в този капан. Това не е редно.

— Как ни намерихте?

— Последвах слепеца. Странно, не мислиш ли?

Тенака отиде до огъня и седна срещу търсача.

Главата на мистика се вдигна.

— Търся Факлоносеца — каза той със сух шепот.

— Кой е той? — попита Тенака.

— Тъмният Дух е надвиснал над земята като огромна сянка — прошепна мъжът. — Търся Факлоносеца, от когото всички сенки бягат.

— Кой е този, когото търсиш? — попита настоятелно Тенака.

— Не зная. Ти ли си?

— Съмнявам се. Ще ядеш ли с нас?

— Сънищата ми казаха, че Факлоносеца ще ми донесе храна. Ти ли си това?

— Не.

— Има трима — каза мъжът. — Злато, Лед и Сянка. Един е Факлоносеца. Но кой? Имам послание.

Катерача се приближи и коленичи до стареца.

— Търся истината — каза той.

— Аз нося истина — отвърна мистикът и протегна ръка.

Катерача пусна сребърник в дланта.

— От Бронза си дошъл, изтерзан и преследван, притеглен към пътя на баща си. Родственик на сянката, никога в покой, никога смълчан. Тъмни копия дебнат, черни криле, които поглъщат. Ти ще останеш непоколебим, когато други бягат. То е в червеното, което носиш.