Джо Абъркромби - Внезапни завършеци

— Отдавна не бях виждала молитвени камбани.

Шев отново отвори очи. Червенокосата жена, която беше завлякла в леглото си тази сутрин и за която съвсем беше забравила, стоеше в целия си внушителен ръст в пушалнята на Шев, облечена в разпраното си кожено елече, и гледаше към камбанките на рафта.

— Тази тук е много хубава. — И тя погали бронзовата с покритите си със струпеи пръсти. — Втората династия.

— Каква е тая шегаджийка? — изръмжа Крендал, докато претегляше брадвата в ръка.

Очите ѝ се плъзнаха мързеливо към него. По-точно едното око, което Шев можеше да види — над другото висеше рошава червена коса. Едрото лице беше обсипано със синини, носът беше разрязан, оттекъл и покрит със засъхнала кръв, устните разбити и подпухнали. Но в това кървясало око се забелязваше нещо, когато плъзна поглед по Крендал и главорезите му, спря се за миг върху Мейсън и после се отмести. Леко презрение. Сякаш с този единствен поглед ги беше преценила и изобщо не се беше обезпокоила.

— Аз съм Джавра — каза жената, която Шев беше намерила в безсъзнание на прага си. Имаше някакъв странен акцент. Някъде от север може би. — Лъвицата от Хоскоп, и съвсем не съм шегаджийка. Всъщност често са ми казвали, че нямам никакво чувство за хумор. Кой ме сложи в леглото?

Залепена за стената от тримата мъже, Шев можа само да вдигне един пръст.

Джавра кимна.

— Няма да забравя тази добрина. У теб ли е мечът ми?

— Меч? — успя да изграчи Шев, след като натискът върху гърлото ѝ леко отслабна, когато собственикът на ръката се обръщаше, за да се ухили подигравателно на новодошлата.

Джавра изсъска през зъби.

— Ще е много опасно, ако попадне в погрешните ръце. Изкован е от метала на паднала звезда.

— Тая е луда — каза Крендал.

— Пълно куку — изгрухтя Ръце в джобовете.

— Лъвицата от Хоскоп — рече Голямото палто и тихо се изкиска.

— Ще трябва да си го открадна обратно — продължаваше да разсъждава тя на глас. — Някой от вас да познава приличен крадец?

Възцари се мълчание, след което Шев отново вдигна пръст.

— Аха! — Джавра повдигна покритата си със засъхнала кръв вежда. — Казано е, че Богинята поставя нужните хора на пътя на всеки от нас. — Тя се намръщи, сякаш едва сега оцени ситуацията. — Тези хора притесняват ли те?

— Малко — прошепна Шев, мръщейки се от тъпата болка, която се беше разпростряла чак до върховете на пръстите ѝ.

— Винаги е по-добре първо да се провери. Никога не се знае какво им харесва на хората. — Джавра бавно разкърши голите си рамене. Те също напомняха на Шев за Изумителния Заракуон, силни като дърво и разделени на стотици малки потреперващи снопчета от мускули. — Ще ви помоля само веднъж да пуснете тъмнокосото момиче на земята и да си тръгнете.

Крендал изсумтя.

— И ако не го направим?

Окото леко се присви.

— Тогава още дълго време, след като сме отишли при Богинята, правнуците на правнуците на онези, които са били свидетели, ще разказват страховити истории за това, как съм ви изпотрошила.

Ръце в джобовете натика ръцете си още по-дълбоко в джобовете.

— Нямаш оръжие — изръмжа той.

Но Джавра само се усмихна.

— Приятелю мой, аз съм оръжието.

Крендал кимна с глава към нея.

— Отървете ме от тая кучка.

Сипаничавия и Голямото палто пуснаха Шев, което си беше същинска благодат, но се насочиха към Джавра, което май не изглеждаше добре. Голямото палто измъкна една палка от палтото си, което си беше чисто разочарование, защото там имаше място за цял двуръчен меч. Сипаничавия завъртя около пръстите си назъбения нож и оплези език, който беше дори по-грозен и от острието.

Джавра просто си стоеше там, опряла ръце на хълбоците си.

— Какво? Писмена покана ли чакате?

Сипаничавия се хвърли към нея, но ножът му не улучи нищо. Тя отскочи с такава бързина, че дори Шев не успя да я проследи, бялата ѝ ръка се стрелна и нанесе кос удар по врата му със звук, който напомняше сеченето на месо със сатър. Той рухна на земята, сякаш изобщо нямаше кости, от устата му започнаха да излизат пяна и гъргорещи звуци, а ножът му излетя от ръката и се преметна няколко пъти по пода като изхвърлена на сушата риба.

Голямото палто я удари странично с палката. Ако беше ударил по някой стълб, щеше да се чуе същият звук. Джавра дори не потрепна. Мускулите на ръката ѝ изпъкнаха, когато заби юмрук в корема му, и той със задъхано изхриптяване се преви надве. Джавра сграбчи косата му в големия си десен юмрук, блъсна главата му в тезгяха на Шев и кръвта му опръска евтините завеси.