Сара Маас - Кралство на пепелта

Късметът им наистина се поизчерпваше напоследък. Почти липсваше още от онзи проклет плаж в Ейлве, когато Роуан усети зова по връзката им с Елин - свещената връзка - и пое след него през океана. Ала щом достигнаха тези брегове след няколко кошмарни седмици в бурните води, дирята се изгуби.

Нямаше нито следа от армадата на Майев. Никой не бе виждал на някое от пристанищата „Славей“ кораба на кралицата. Никой не беше чувал да се е завърнала на престола си в Доранел.

Разполагаха единствено със слухове и ги следваха през планини, затрупани от сняг, през гъсти гори и пресъхнали равнини.

И така до предишното кралство, до предишния град с улиците му, гъмжащи от гуляйджии, излезли да празнуват Самхуин, да почетат боговете, когато воалът между световете бе най-тънък.

Нямаха представа, че боговете им бяха просто същества от друг свят, че цялата им помощ, цялата помощ, която Елида бе получила от приглушения гласец на рамото си, имаше една-едничка цел: да намерят начин да се върнат у дома. Пионки - това бяха и Елида, и Елин, и всички други за тях.

Потвърждаваше го пълното мълчание на Анийт от онзи ужасяващ ден в Ейлве. Само я побутваше леко в най-протяжните дни, сякаш за да й напомни за съществуването си. Че някой бди над нея.

Както и че успееха ли да открият Елин, младата кралица трябваше да плати с живота си на боговете. Стига Дориан Хавилиард и Манон Черноклюна да намереха третия, последен Ключ на Уирда. И ако младият крал не пожертваше себе си вместо Елин.

Затова Елида търпеше редките подсещания и нарочно не се замисляше що за същество проявява подобен интерес към нея. Към всички тях.

Отхвърляше тези разсъждения, докато претърсваха улиците на града, ослушвайки се къде можеше да е Майев. Слънцето бе залязло, а Роуан се озлобяваше все повече с всеки изминал час, в който не научаваха нищичко. Както във всички други градове преди това.

Елида ги беше накарала да продължат уличните обиколки с предупреждението да не се набиват на очи. Винаги когато Роуан покажеше зъбите си, му напомняше, че във всяко кралство, във всяка земя имаше кой да го види. А тръгнеше ли мълва, че група елфически воини тормозят местните в търсене на Майев, бързо щеше да стигне и до ушите на елфическата кралица.

Една нощ преди седмица, когато сред златистите хълмове отвъд стените на града припламваха лагерни огньове - Роуан най-сетне бе спрял да ръмжи при вида им, явно събуждаха у него някакъв болезнен спомен, - принцът се вцепени, минавайки покрай група елфически воини, излезли да пийнат. И впери в тях онзи студен, пресметлив поглед, който винаги подсказваше на Елида, че е наумил нещо. Малко след това ги вкара в една тъмна уличка и им разясни плана си със сурова безцеремонност.

Крясъците в сградата над тях се усилваха.

Когато пращенето на дърво се извиси над звъна на градските камбани, Елида подхвърли свъсено:

- Дали да не му помогнем?

Гавриел прокара татуирана ръка през златистите си коси. Имената на воините, загинали под негово командване, бе й обяснил миналата седмица, когато най-сетне дръзна да го попита какво е.

- Пр иключва.

Но дори Лоркан вече започваше да нервничи, забол нетърпелив поглед в прозореца над Елида и Гавриел.

Тъкмо когато песента на обедните камбани спря, кепенците се отвориха с трясък.

По-скоро изригнаха навън, защото двама елфи излетяха през тях.

Единият, тъмнокос и окървавен, крещеше, докато падаше.

Принц Роуан Белия трън мълчеше, летейки към земята с оголени зъби, вкопчил ръце в жертвата си.

Елида отстъпи встрани миг преди да се стоварят върху купчина дървени щайги, разпръсвайки трески из уличката.

Усети как един порив на вятъра попречи на широкоплещестия елф да се удари смъртоносно в земята. Роуан го измъкна от разбитите дъски, сключил пръсти около яката на синята му туника.

Не им трябваше мъртъв.

Гавриел извади нож, но остана до Елида, а Роуан блъсна непознатия в близката стена. По лицето на принца нямаше нито капка милост. Само студена омраза.

Хладнокръвен хищник. Готов на всичко да намери кралицата на сърцето си.

- Моля те! - изхриптя елфът на общия език.

Значи Роуан го беше открил. Не можеха да проследят Майев - това беше осъзнал на Самхуин. Но да се докопат до командирите й, разпръснати из множество кралства в служба на простосмъртни господари - това вече можеха.

Елфът, на когото Роуан се зъбеше с разкървавена устна, беше командир. Истински воин - от върха на широките си плещи до мускулестите си бедра. Въпреки това Роуан се извисяваше над него. Гавриел и Лоркан също. Сякаш дори сред елфи тримата бяха друга порода.