Майкл Скотт - 13-те светини

Оуен и Сара почакаха в тишина.

— Колко време ще останете тук? — попита внезапно жената.

— Тази нощ. Или най-много още една — отвърна бързо Сара.

— Някой от вас пуши ли?

— Не, госпожо — каза незабавно Оуен.

— Имам една стая, единична стая — каза тя. — Това е стаята на сина ми Джералд, но той сега е в Лондон, работи в театъра. Ако искате, ще ви я дам.

— Много сме ви задължени — каза моментално Оуен. — Естествено, ще ви платим за нея…

— Не, няма нужда — усмихна се жената. — А, сега кажете, какъв хляб искате.

— Очаквахме, че ще дойдат десетина, може би двадесет хиляди души… Досега вече са дошли около сто хиляди и вероятно ще пристигнат още към петдесет хиляди — каза тихо сержант Хамилтън, а уелският му акцент придаваше на думите му музикален ритъм. — Това е абсолютно немислимо!

Той премести погледа си от Виктория Хийт към Тони Фулър.

— Дали са ми временно офицери от полицейските участъци от цял Уелс, но се надяваме, че фестивалът, повече или по-малко, ще поддържа ред със собствени усилия. Има над хиляда и петстотин доброволци. — Огромният мъж се усмихна. — Мисля, че всичко ще е наред. Всички са дошли тук, за да си прекарат добре.

— Боя се, че не всички. Имаме много причини да вярваме, че Сара Милър, която искаме да разпитаме във връзка с пет-шест убийства и отвличането на един млад американец, вече е пристигнала във вашето село.

Сержант Хамилтън кимна към тълпата, която се движеше като река покрай прозореца на малкия полицейски участък.

— Всичките ми офицери са на работа. Нямам кого да отделя…

— Виждам как е — отвърна Тони. Той се пресегна и вдигна слушалката на телефона през бюрото. — Ще се опитам да получа още няколко души.

Виктория Хийт се обърна и погледна през ромбовидните стъкла на прозорците в полицейския участък към изпълнената с хора улица.

— Ако тя вече е в селото, би могла да бъде къде ли не.

— Нека да изчакаме, докато всички се настанят за нощуване — предложи Хамилтън. — Тогава ще проверим в хотела и къщите за гости, а след това мога да накарам мъжете да претърсят палатковото село край блатото. Ако тя е някъде тук, ще я намерим.

Тони Фулър тръшна телефона.

— Остава ни само да се надяваме, че ще я намерим, преди отново да убие.

— Такова нещо със сигурност ще провали фестивала — измърмори Хамилтън.

— Бриджит не казваше ли нещо за някаква пещера?

Оуен седеше на корниза на прозореца и гледаше надолу към оживената улица. Сара седеше на леглото, заобиколена от бележките на Джудит и прелистваше дневника й.

— Аха, намерих го… Чуй това: „Днес Амвросий ни доведе в пещерата си. Тя е близо до селото. Тръгваш от края, преминаваш през моста и после продължаваш вляво по една тясна, едва видима пътека — пещерата е в средата на гъста горичка, отстрани на ниска могила, която почти не се забелязва, освен ако не я търсиш специално. Амвросий е сложил на каменните й стени рафтове от дърво…“

— Това са съвсем конкретни указания. Би трябвало да можем да я намерим — каза бавно Оуен.

Сара скочи от леглото, приближи се до Оуен и го прегърна. Притиснати един в друг, те гледаха тълпите, които се движеха по тесните улици.

— Ще ми се да съм като тях — съвсем тихо каза Сара.

— Като тях ли?

— Искам да съм най-обикновен човек — каза тя.

— Чух — прошепна той.

Оуен се вгледа в магазина на улицата отсреща. Имаше нещо в името му, което му звучеше някак… Галантерия „Бейли“…

— Ей, я ми подай тефтера на леля ми. — Оуен провери на гърба на тефтера и забучи пръст сред списъка от имена. — Милдред Бейли — каза той тържествуващо. — Която има адрес тук, в Мадок — добави той. — Това сигурно е същата тази Мили.

Той взе да разгръща страниците на дневника и на албума с изрезки.

— Тук пише, че Бейли е починала преди десет години, при някаква катастрофа. Нейният племенник останал жив. — Той се обърна към Сара и се усмихна. — Добре, сега вече имаме две следи: пещерата на Амвросий и последният известен адрес на Милдред Бейли. — Той затвори тефтера и каза: — Трябва да поговорим с нейния племенник. Може той да ни помогне.

В гората зад тях нещо се движеше.

Сара усещаше очите на създанието, вперени в нея, или по-скоро чувстваше как настръхват скоро подстриганите косъмчета по врата й. След като видя, че Оуен на няколко пъти се извръща и хвърля поглед през рамо, разбра, че и той е усетил нещо. Тя бръкна в торбата, извади Счупения меч и го стисна здраво.