Майкл Скотт - 13-те светини

— А ние ще ги чакаме.

— Сънувах изключително странен сън — промърмори Сара с предрезгавял от съня глас. Оуен плъзна пръстите си в ръката й и я стисна. Той гледаше втренчено на изток, наблюдаваше изгрева над далечните планини. Не можеше да си спомни кога за последен път бе виждал изгрева. Май предстоеше красив ден.

— Сънувах, че стоя на някаква платформа или сцена… Бях гола, а всички около мен…

— … бяха мъже и жени с дрехи от различни епохи.

Сара се втренчи в него.

— И ти ли?

— А аз сънувах, че един демон се опитва да си пробие път през кръга от тела, но те го избутаха назад.

Сара кимна бързо. Тя вдигна ръце и разтърка яростно очите си.

— Това бяха предишните Пазители — каза решително тя.

— Откъде знаеш?

— Знам! — каза твърдо тя. — Виж! Мадок е на двадесет мили. — Посочи тя една табела на пътя и се усмихна. — Почти стигнахме.

До края на пътуването двамата продължиха да се държат за ръце без да продумат и дума.

Старецът от последната седалка изглеждаше съвсем на място сред опърпано облечените младежи. Камуфлажните му дрехи и дрипавите маратонки бяха много подобни на техните, въпреки че облеклото му бе в толкова плачевно състояние, към каквото бохемите само можеха да се стремят. Спарената му миризма се сливаше с миризмата на немита плът, бира и сладникавата воня на хашиш.

Амвросий беше наблюдавал събирането на Демонския род в Астрала. Съществата бяха привлечен от сключващите се спирали на силата, излъчвана от двете пътуващи светини.

Той видя и ярката точка от синьо-черна светлина да се приближава, да пада от разредените височини на горния Астрал и да се сгъстява в призрачния образ на чернокоса жена. Той жадуваше да използва поне частица от огромната си сила, за да срази създанието, но знаеше, че трябва да остане зад щита. Все пак, той ще я намери — трябва само да следва смрадта на злото, за да я открие и унищожи.

А сега се връщаше в Мадок.

Всичко щеше да завърши там, където бе започнало, не преди седемдесет години, нито преди седемстотин години, а преди почти две хиляди години, в мъничкото селце на границата с планините. Най-после Амвросий си отиваше у дома.

Мадок бе доста заспало място с население две хиляди и петстотин души, сгушено на границата между Англия и Уелс.

Това древно село бе включено в „Книгата на Страшния съд“ 21 21 Първият пълен опис на земите и населението в Англия, създаден по заповед на Вилхелм I Завоевателя през 1086 г. — Б.пр. и се появяваше в някои от легендите за крал Артур. Местният музей пазеше предмети от далечната неолитна епоха, а в тънките въглищни пластове в близките планини бяха открити вкаменелости от юрския и от триаския период. Когато през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век започнаха да затварят мините, много млади мъже напуснаха Мадок и потърсиха работа в Кардиф, Ливърпул, Манчестър и Лондон. Веднъж вкусили живота на големите градове, малцина се връщаха в тихото малко градче.

В началото на осемдесетте години Мадок последва примера на някои френски села в северна Британия и на някои от по-малките градчета в западна Ирландия, които положиха съзнателни усилия да възродят своето келтско наследство.

Скромният изложбен център, който пресъздаваше ежедневния живот от бронзовата епоха, се оказа учудващо успешен. С копирането на предмети на келтските занаяти — кожени изделия, дърворезби, бижутерия — бяха поставени основите на цяла серия занаятчийски производства, чийто успех растеше с времето и днес мадокските келтски златарски и кожени изделия се изнасяха по цял свят.

Ето защо предложението на учителя от местното училище и един много известен учен да се организира фестивал, който да представи всички теми от живота на келтите, бе ентусиазирано прието от кмета. Сякаш от само себе си се получи фестивалът да се състои в Деня на Вси светии, един от свещените дни в древния келтски календар: Сауин, по-известен като Хелоуин.

Учителят беше много полезен в „келтското възраждане“ на селото, което спаси Мадок от незавидната съдба на много други села в провинциален Уелс, и кметът се вслушваше в неговите съвети. Учителят искаше не само да постави началото на музикален фестивал, който да съперничи на гластънбърийския фестивал 22 22 Фестивал на съвременното изпълнителско изкуство, който се провежда от 1970 г. недалеч от град Гластънбъри във Великобритания. Още през първите години на провеждането му придобил репутацията на „британския Уудсток“ и се смята за едно от главните събития на музикалната година в Британия. Фестивалът в Гластънбъри се слави преди всичко със своите рокконцерти, но в рамките на фестивала се провеждат и многобройни танцови, фолклорни, театрални и циркови представления и се организират художествени изложби. — Б.пр. , той искаше да създаде събитие. Искаше да направи нещо повече от обикновен музикален фестивал — щеше да има музикални изпълнения, художествени представления, професионални театрални постановки, концерти, състезания за разказване на истории, кулинарни състезания и сценични спектакли. Той заплати от собствения си джоб за създаването на скъп интерактивен уебсайт за събитието, от който целият свят да научи за случващото се. Селските организатори бяха изненадани от реакцията на света. В рамките на няколко седмици след първоначалната поява на информацията за фестивала местата бяха разпродадени и според някои оценки се очакваше да дойдат да го посетят около сто и петдесет хиляди души.