Майкл Скотт - 13-те светини

— Подарили сте светините — започна Оуен, — но това е било…

— Преди доста време, а? Да, така беше. Но ето ме тук, върнах се отново. Като нов съм. И се чувствам по-добре от всякога. По-стар съм отколкото изглеждам, но не съм на толкова години на колкото се чувствам. — Той се обърна с гръб към тях и разбута с ръка вейките и мишините от една гладка вдлъбнатина в голям заоблен камък, преди да седне там. — При вас са две от светините, а останалите единадесет са опасно близо.

Той вдигна поглед и видя, че Сара и Оуен още стоят със зяпнала уста и кротко се засмя.

— „Честити мъжете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти“ — изрече монотонно той. — От „Трета книга на царете“ 24 24 Глава 10, стих 10:8. — Б.пр. — добави той. — Настанете се удобно. Толкова много имам да ви разказвам, а толкова малко време ни остава.

— Какво искате? — попита Оуен.

— Искам вашата вяра.

Амвросий се облегна на каменния стол, главата му потъна в сенките и само рошавата му бяла коса и единственото му око се различаваха в здрачевината.

— Може и да знаете вече някои неща, но повечето от това, което ще ви разкажа, ще ви се стори наистина странно. Само ви моля да размислите над събитията от последните няколко дни и да не бързате да съдите, преди да сте чули всичко…

Оуен го прекъсна:

— Казахте, че вие сте същият онзи Амвросий, който дал светините на децата преди толкова много време. Но онзи Амвросий е бил старец…

— Че аз не съм ли старец? — той се усмихна. — По-стар съм отколкото си мислите. Много по-стар!

— Но… — започна Оуен, но Сара се пресегна и стисна ръката му, за да замълчи.

— Нека да чуем онова, което иска да ни каже — рече тя.

Амвросий кимна.

— Благодаря ти, Сара. Сега слушайте. Вие двамата притежавате два от най-мощните осветени предмета в целия познат свят. Те са напоени с древна магия и бяха създадени с една-едничка цел: да запечатат вратата към царството на демоните…

— Загубих ги! — Вивиен рязко отвори очи.

Ахриман, чийто силует се очертаваше пред прозореца, бързо се обърна и слънчевата светлина окъпа лицето му в бронз като подчерта сребристите петънца по леко износения му костюм:

— Какво значи „изгубих ги“?

Вивиен се подпря на лакти, а потта блещукаше като мънички златисти ручейчета по голото й тяло.

— Те са тук, в селото. Беше ми трудно да ги следвам, защото изтичането на сила от другите светини затруднява различаването на техните следи в Астрала. А Астралът е пълен с белезите на странни духове, призовани от силата и от наближаващия момент.

Ахриман Саурин кимна бавно. Това беше една от най-големите опасности при събирането на светините на едно място — никой не знаеше кого или какво ще привлекат те. Кроули бе притежавал за кратко една от светините и тя бе призовала създанието, познато под името Пиалата. Магьосникът бе прекарал шест месеца в приют за душевноболни, за да се възстанови от преживяването.

Вивиен се изправи, седна и кръстоса ръце на гърдите си.

— Астралът е залят от студена светлина, която не позволява да се вижда през него, но успях да забележа сигналите на Меча и Рога. Те се намираха в южния край на селото, близо до реката. А след това изчезнаха. Просто сякаш за миг престанаха да съществуват.

— Нещо ги брани — каза Ахриман.

— Или някой — предположи Вивиен.

— Вече никой не притежава чак такава сила — самоуверено каза Ахриман. Той погледна часовника си. — Във всеки случай, поне докато не минат още няколко часа, — добави той с тънка усмивка.

Йешуа наблюдаваше безстрастно как четирима мъже разсичат на парчета един женски демон с лице и гърди на жена, но с кожа на змия. Те я разчлениха бързо, отрязаха й главата и прокараха един кол през средата на гръдния й кош, за да забодат тялото в земята и дори тогава тя продължи да се бори. Родът на демоните можеше да понесе ужасяващи мъчения и да не спира да се бие въпреки потресаващите рани.

Появи се още един демон, виещо чудовище, което бе два пъти по-високо от човек и покрито с къса, сплъстена сива козина. То имаше вълча глава, но човешки очи. Животински нокти, дълги и извити като сърпове, се стовариха върху един от ужасените членове на екипажа, разсякоха доспехите му и разцепиха правоъгълния римски щит, каквито носеха мъжете. Един гръцки воин с гарваново черна коса заби обсипаното си с шипове копие в гърдите на звяра, завъртя го и го издърпа обратно като нацепи на парчета дробовете на звяра със зъбците като куки. Две голи жени, изрисувани със сини райета, нападнаха поваления звяр, като го кълцаха с малки каменни секири и завиха от възторг, когато рядката зелена кръв на чудовището запръска по заплетените татуировки от индиго по телата им.