Джанин Фрост - С единия крак в гроба

— Честит рожден ден, Кат — рече тихо.

Прегърнах го. Едва сега осъзнах колко ме бе разстроило неотдавнашното ни отчуждаване.

Двамата с Хуан бяха като братята, които никога не бях имала.

Хуан ме прегърна откъм гърба.

— Дениз ме нае да съм твоето жиголо тази мощ. Кажи колко оргазма искаш и обещавам, че поръчката ти ще бъде изпълнена. Querida, ще дам съвсем ново определение на израза „подложена на сексуален тормоз в службата“. Ммм, дупето ти е кръгло като… ооох!

Тейт го сръга в ребрата и прекъсна излиянията му. Аз завъртях очи.

— Все още съм въоръжена, Хуан. А и ти все още не си излежал присъдата за кражба на коли. Не е зле да си спомниш този факт. — После се огледах и забелязах друго познато лице. — Нима това е Дон? Как го накарахте да дойде в подобно заведение?

Дон се приближи, изглеждайки толкова доволен, колкото и майка ми щеше да бъде, ако беше тук.

— Честит рожден ден на патерици, Кат — поздрави ме той и ми се усмихна недоволно. — Радваш ли се, че Хуан избра мястото, а не аз? Щяхме да пием лате и да похапваме ордьоври, вместо да се наливаме с алкохол и да гледаме мъже в прашки. Някой вече донесе ли ти джин?

— Заповядай — изчурулика Дениз и ми връчи висока чаша. Усмихна се на Дон. — Ти сигурно си шефът й. Изглеждаш, както си те представях.

— А ти вероятно си Дениз. Името ми е Дон, но не го запомняй. Не би трябвало да знаеш за съществуването ни.

Тя махна с ръка.

— По-добре, възнамерявам толкова да се напия, че по-късно дори собственото си име няма да помня. Така в безопасност ли се чувстваш?

Дон ми се усмихна студено.

— Сега вече ми е ясно защо вие двете се разбирате.

— Къде е рожденичката? — изгука мускулест млад мъж с прашки в леопардов десен, докато се приближаваше.

— Ето я! — моментално отговори Дениз. — И има нужда от персонален танц, веднага!

— Не се притеснявай, татенце, добре ще се погрижа за момиченцето ти. — Стриптийзьорът се ухили на Дон.

Без малко да се задавя с джина си.

— Той не ми е баща — поправих момчето на мига.

— Така ли? Изглеждате еднакво, захарче. Сковани рамене и пронизващи очи. Аз ще се оправя с теб, красавице, но за теб — той смигна на Дон, — ще изпратя да се погрижи Чип.

Дениз избухна в смях. Дон изглеждаше още по-злощастно, отколкото когато го взеха погрешка за мой баща.

— Ако имаш нужда от мен, Кат — проскърца той, — ще бъда ей там в ъгъла. Ще се крия.

Заведението затвори в три сутринта. Дон бе много мил и уреди превоз за останалите от екипа ми, ала въпреки бурето с джин, което бях изпила, аз самата все още бях достатъчно трезва, че да закарам по домовете им Дениз, Хуан и Тейт.

Тейт живееше най-близо до моята къща, затова и неговият дом бе последната спирка. Той смело опита да излезе през вратата на колата, ала краката му сякаш не му се подчиняваха. Раздразнена и развеселена, го внесох у тях. Слава Богу, вече си бе извадил ключа, така че не ми се наложи да го опипвам, за да го намеря.

Той беше идвал безброй пъти у дома, но аз никога не бях влизала в неговата къща. Постройката бе едноетажна и вътрешността й бе толкова чиста, че щеше да ощастливи всеки командир на поделение. Тейт нямаше домашни любимци, нямаше дори златна рибка, а стените на стаите бяха голи и лишени от картини и произведения на изкуството. Когато отидох в спалнята му, там беше същото. Нямаше украса, само един телевизор, а завивките на леглото му бяха така опънати, че ако хвърлех монета, щеше да отскочи. Но след като стоварих Тейт върху кревата и събух обувките му, вече не ми беше весело.

На нощното му шкафче имаше снимка. Бе единствената, която забелязах в цялата къща, затова я погледнах с любопитство. За моя изненада на снимката се мъдрех аз, при това не бях позирала специално. Бях в профил, на някакво местопрестъпление. Явно я бе направил, докато е снимал телата.

— За какво ти е тази снимка? — зачудих се на глас, без всъщност да очаквам отговор.

Тейт измънка нещо, възможно бе и да каза името ми, а после направи нещо, на което не вярвах, че е способен в това състояние — дръпна ме и ме намести върху себе си.

Бях толкова поразена, че не помръднах. Тейт ме целуна, устата му бе топла и миришеше на алкохол, а устните му се впиваха жадно в моите. Проби си път и езикът му нахлу в устата ми. Когато се пресегна към ципа на панталоните ми, най-сетне реагирах.

— Престани — сопнах му се и го бутнах назад така силно, че главата му се удари в таблата на леглото.

Тейт дишаше тежко, а тъмносините му очи блестяха, но не само от алкохола.