Джанин Фрост - С единия крак в гроба

— Някога искала ли си нещо, което не можеш да имаш? — грубо ме попита той.

Онемях. Бяха минали над четири години в платонично приятелство и ето че сега Тейт ме гледаше по начин, който щеше да сложи в малкия си джоб и най-безсрамния поглед на Хуан.

Изсмя се безрадостно и прокара ръка през късата си кафява коса.

— Шокирана ли си? А не би трябвало. Желая те от първия път, когато те зърнах в онази болница, изглеждаше като проклет ангел с червената си коса и огромните си сиви очи. Да, пиян съм, но това е истината. Може би дори няма да си спомням за това на сутринта. Не е нужно да се притесняваш. Мога да се справя с нещата такива, каквито са. Просто тази вечер трябваше да те целуна, независимо от последствията.

— Тейт, аз… Съжалявам. — Какво друго можех да кажа? Явно бях пила прекалено много, защото той никога не ми се бе струвал толкова привлекателен както в момента, с този едва ли не опасен блясък в очите. Дениз все ми повтаряше, че бил двойник на Брад Пит, както изглеждал във филма „Мистър и мисис Смит“.

Тейт се усмихна накриво.

— Можеш да чуеш как блъска сърцето ми, нали? Когато изпих онази кръв в Охайо и аз можех да чувам твоето. Можех да помириша аромата ти по ръцете си.

— Ти си ми приятел. — Гласът ми трепна за миг, защото суровото му изражение ме разтревожи и — до известна степен — възбуди. — Но ние работим заедно. Не мога да ти дам повече от това.

Той въздъхна кратко и кимна.

— Знам, че не изпитваш същото към мен. Все още.

Двете кратки думи ме накараха да се изправя и да тръгна към вратата. Бяха прекалено многозначителни, за да остана дори минута повече.

— Отговори ми на един въпрос, преди да си отидеш. Само на един и ми кажи истината. Някога била ли си влюбена?

Това ме накара да спра и да отвърна несигурно:

— Тейт… не мисля, че това е нещо, което трябва да обсъждаме…

— Глупости — прекъсна ме той. — Току-що изложих душата си на показ. Отговори на въпроса.

Навярно и аз като него мислех, че на сутринта няма да си спомня този разговор или може би отговорих заради прямотата му. Както и да е, казах му истината:

— Веднъж. Преди години, тогава все още с теб не се познавахме.

Тейт примигна и се вторачи в мен.

— Кой беше? Какво стана?

Извъртях се.

— Знаеш кой беше. Вампирът, с когото спях и които разби колата ви в деня, когато се запознахме. Така че знаеш и какво се случи с него. Аз го убих.

Бях страшно заета в работата. До известна степен това беше добре. Натовареният график през последните две седмици намали до минимум напрежението в отношенията ми с Тейт. Опасно беше да съм разсеяна, когато животът ни непрестанно висеше на косъм.

Отношенията ми с Ноа също не бяха розови. Въпреки огромните му усилия, честите ми отсъствия обтягаха и без това нездравата ни връзка. А напоследък той бе започнал да прави намеци, че искал да „задълбочи“ отношенията ни. Не че го обвинявах, задето опитва — все пак излизахме вече от два месеца, но това нямаше да се случи.

Вече знаех, че между нас няма да се получи, независимо колко прекрасен човек е Ноа. Между нас имаше прекалено много лъжи, всичките идваха от мен, разбира се, а и явно не бях готова да се откажа от предишната си обречена връзка. Ей, поне опитах. Сега трябваше внимателно да се разделя с Ноа. Вече му бях казала, че ще го разбера, ако графикът ми е прекалено тежък за понасяне. Обаче или Ноа упорстваше, или не бе ползвал по-директни методи, но нямаше просто да му кажа: „Между нас всичко приключи!“ и да му затворя телефона. Харесвах Ноа и ненавиждах мисълта да го нараня.

И тогава в четвъртък телефонът ми иззвъня безсрамно рано. Скочих да го вдигна, вече оглеждайки се за някакви дрехи и проклинайки съществата без пулс, които създаваха неприятности преди осем сутринта, когато от другата страна чух гласа на Дениз.

— Какво е станало? — попитах моментално.

— Нищо! Съжалявам, че ти се обаждам толкова рано, но нямах търпение да ти съобщя. О, Кат, толкова съм щастлива! Ще се омъжвам!

Спестих й обичайните коментари от типа: „Сигурна ли си? Толкова е внезапно!“. Дениз излизаше с новия си приятел Ранди само от две седмици, но твърдеше, че е убедена в любовта си, че той изпитва същото към нея. Зървайки отнесения й поглед, ми стана ясно, че каквото и да й кажех за избързване, изчакване или предпазливост, ще достигне само оглушалите й уши. Пък и много й се бе събрало на главата. Родителите на Дениз отказваха дори да се срещнат с Ранди, понеже той бе католик, а те — евреи. Неговите родители също не бяха щастливи от невероятно краткия период на ухажване. Кой твърди, че влюбването е лесна работа? Определено не и аз.