Джанин Фрост - С единия крак в гроба

Рязко се извърнах и се запътих към хеликоптера. Почти бях стигнала вратата, когато Купър се обади. След случилото се в пещерата не бе обелил и дума.

— Шефе…

Спрях и зачаках. Гърбът ми бе изправен.

— Да, Купър?

Заслужавах всяко едно обвинение. Аз бях главнокомандваща и един човек бе загинал. Мъжът спря до мен и каза:

— Когато за пръв път чух за теб, реших, че си изрод. — Гласът му бе делови. — Или каприз на природата, грешка… не знам точно. Но знам едно. Ти води, а аз ще те следвам. Също като Дейв. Той не сбърка, като постъпи така.

Купър ме подмина и се качи в хеликоптера. Тейт и Хуан ме стиснаха за ръцете и заедно влязохме във вертолета.

Дон потупа с химикалката си един от няколкото доклада пред себе си. И двамата бяхме потиснати. Погребението на Дейв се бе състояло по-рано през деня. Преди да се присъедини към отряда ни, Дейв е бил пожарникар и сякаш всичките му предишни колеги от пожарната бяха дошли на гробищата. Бях видяла как сестрата на Дейв се срина, когато затвори капака на ковчега му, и тази гледка щеше да ме преследва вечно. Бяха изминали два дни след завръщането ни от Охайо и Дон четеше и последните описания на случилото се.

— Преди четири години, след като спаси майка си от отвлеклите я вампири, започнаха да се носят истории за червенокоса жена с невероятни способности. С течение на годините, които прекара на служба при нас, тези слухове се нароиха още повече. Съответно Лазарус е бил нает да издири и да убие мистериозния Червенокос жътвар. — Дон въздъхна. — Което все още не обяснява как е свързал Катрин Кроуфийлд с теб. Не можа ли да го накараш да ти каже?

— Не. — Гласът ми бе безизразен. — Той се съпротивляваше по време на разпита и ножът ми разкъса сърцето му. Не знам как е разбрал, че Червенокосият жътвар е смятаната за мъртва Катрин Кроуфийлд. Може просто да е извадил късмет с предположението си. Вероятно случайно е открил и пещерата. Прочел е стари полицейски доклади, споменаващи, че съм се навъртала в тези гори. Открил е Дани, понеже този кретен очевидно е обичал да се хвали, че е спал с небезизвестната убийца на губернатора.

— Ами „Пис, пис, котенце“?

— Преди години Хенеси, вампирът, който ръководеше делата на губернатора, ме познаваше като Кат. Явно го е споменавал тук-там.

Дон потърка чело — знак, че е уморен. Всички бяхме уморени, но аз не можех да спя — щом затворех очи, все виждах разкъсаното гърло на Дейв.

— Предполагам, от значение е само фактът, че Лазарус не е знаел настоящата ти самоличност. Сега да минем към следващия въпрос. Засекли са, че си тичала с около сто и трийсет километра в час, докато си преследвала Лазарус, а неколцина от екипа разказаха, че като си излязла от пещерата, си имала кръв по лицето. Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

Дон не беше глупак. Знаеше, че предишният ми рекорд бе малко под сто километра в час. Като се прибави този факт към повишеното ниво на антитела в кръвта ми, не е чудно защо беше толкова подозрителен. Тримата мъже от отряда ми категорично отричаха да е имало някакви необичайни дейности и обвиняваха брамс за странните резултати от медицинските си прегледи. Че коя бях аз, да го улеснявам в търсенето му на истината?

— Не.

Дон въздъхна и бутна стола си назад, за минута остана втренчен в стената. Когато се обърна, вече се бе отказал от този разпит.

— Простреляла си Дани Милтън. Да не би това да е някаква нова тактика при преговори за живота на заложник, която да не ми е известна?

Звучеше почти като похвала. Дани нямаше много почитатели, особено след като бе разкрил прикритието ми, което бе довело до гибелта на Дейв.

— Исках да отвлека вниманието на вампирите. Получи се.

— Да, така е. Сега той е в програмата за защита на свидетели. Не мисля, че е чак толкова глупав, че отново да тръгне да се хвали с теб. Не че има какво да разкаже. Чистачите се занимаха с него.

Чистачите. Добро название за промиващите мозъци. Прииска ми се да го бях простреляла в главата, вместо в тялото. Тогава нямаше да се налага да избирам между това да го спася или да пробода Лазарус, и Дейв още щеше да е жив. Сега бях набрала на Дани за три неща: за девствеността си, за това, че ме издаде на полицията преди години, и за Дейв.

— Кат — Дон се изправи и аз последвах примера му. — Знам, че обвиняваш себе си. Всички харесваха Дейв. След като прочетох докладите, съм на мнение, че сам е допуснал грешката, довела до смъртта му. Трябвало е да остане бдителен, вместо да сваля оръжието си. Тази грешка е коствала живота му. Давам ти две седмици отпуск. Без тренировки, без вербуване, без обаждания и разходки дотук. Прочисти съзнанието си и се отърси от вината. Човек трябва и да живее, не само да съществува.