Джанин Фрост - С единия крак в гроба

Без да се замислям и за миг, сграбчих Дани и го метнах на рамо, тичайки към изхода на пещерата. Той пищеше заради друсането и ме псуваше между задъханите си поемания на въздух. Часовникът показа нула, точно когато огреният от слънцето вход на пещерата се показа пред мен. Чух зад себе си Лазарус, който също тичаше, ала бе прекалено назад. Нямаше да успее. Нито пък аз. Времето бе изтекло.

Вместо експлозията, която очаквах обаче, чух гласове. Точно на входа имаше раздвижване. Две фигури влизаха в пещерата и за малко да ги връхлетя. Тейт и Дейв. Изкрещях, понеже знаех, че няма да ме разпознаят в мрака.

— Не стреляйте!

— Не стреляйте, Кат е! — изкрещя Тейт.

Станалото след това се случи мигновено, въпреки че в спомените ми винаги ще остане като на забавен каданс.

— Приближава враг, целете се високо! — викнах и приклекнах, за да им дам възможност да стрелят. Тейт, който не се бе отпуснал, стреля на сляпо в мрака зад гърба ми. Дейв обаче, който бе свалил оръжието си, за да се опита да ме види в ужасната тъмнина, се оказа лице в лице с Лазарус.

Чу се отвратително гъргорене, когато артерията му бе разкъсана. Изкрещях, хвърлих Дани и хукнах към Дейв. Лазарус го запрати с псе сила върху мен и тялото на Дейв ме събори на пода. Гореща кръв опръска лицето ми и аз стиснах шията му, безрезултатно опитвайки се да спра изтичането на кръвта. Насред всичко това Тейт не спираше да стреля, но Лазарус го блъсна в стената на пещерата и избяга навън. Загърмяха нови откоси, когато останалите войници започнаха да стрелят по бягащия вампир.

— Имаме ранен, имаме ранен!

Хуан се втурна в пещерата с извадено фенерче, следван по петите от Купър и още трима. Разкъсах ризата си, за да притисна раната на врата на Дейв.

Дейв едва говореше, но не спираше да се опитва:

— Не ме… оставяй… умра…

Имаше само една възможност. Но навярно и тя вече не съществуваше.

— Дръж го — подвикнах на Хуан. Сетне се затичах обратно към вътрешността на пещерата, също така бързо, както я бях напуснала. Щом стигнах до първото тяло, го вдигнах и го метнах на рамо, после се затичах обратно.

— Какво правиш? — попита ме Купър.

Не му обърнах внимание, грабнах един нож и прерязах дълбоко гърлото на мъртвия вампир. Кръвта закапа, но не бе достатъчно. Отрязах главата на кръвопиеца изцяло и обърнах тялото му с краката нагоре. Сега върху Дейв потече струя морава течност.

— Отворете устата му. Накарайте го да гълта! — заповядах.

Боже, дано не е прекалено късно. Нека не е прекалено късно…!

Хуан отвори устните на Дейв, по лицето му се стичаха сълзи. И той се молеше, на глас и на испански. Безжалостно сритах трупа, за да може надолу да потече повече кръв, а Хуан принуди Дейв да гълта.

Кожата по шията на Дейв реагира на вампирската кръв, но не достатъчно бързо. Тъкмо когато краищата на раната започнаха да се затварят, струята от вените на вампира намаля. Скоро кръвта секна. Дейв беше мъртъв.

Излетях от пещерата, опустошена от мъка. Мъжете претърсваха околността и аз сграбчих онзи, който бе най-близо до мен.

— Къде отиде той? Видя ли накъде тръгна?

Войникът — Келсо — пребледня, като ме видя покрита с кръв.

— Не знаем. Някой извика: „Вампир!“, но аз видях само дървета. Сега претърсваме. Не може да е стигнал далеч.

— Друг път не може — озъбих му се.

Мастер вампир, дори и ранен, ако тичаше с все сила, можеше да развие скорост до сто километра в час. В никакъв случай не трябваше да допускаме Лазарус да ни се изплъзне. В никакъв случай.

Тримата мъже все още стояха край безжизненото тяло на Дейв. Хуан плачеше, без да се срамува, очите на Тейт бяха пълни със сълзи.

— Вампирът е пробил кордона — започнах направо. — Тръгвам след него. Тейт, дай ми радиостанция и се погрижи екипът да ме следва на известно разстояние. Още сега ти заявявам, че не ми пука за правилата, защото от този момент вече са променени. Само онези, които правят точно каквото съм наредила, ще бъдат до мен, когато го пипна. Ако не се подчинявате, можете да останете с другите. Днес няма да оплаквам още един човек. Все тая ми е какво мисли Дон. Който иска да присъства, когато вампирът си го получи, да дойде с мен. Останалите да ни чакат, докато се върнем.

Тейт и Хуан се изправиха на мига. Купър се поколеба. Вторачих се в него, без да мигвам дори.

— Шубе ли те е, женчо Куп?

Той ме изгледа преценяващо.

— Аз съм наполовина сицилианец и наполовина африканец. И двата народа вярват в отмъщението. Единствената жена тук си ти, шефе.