Джанин Фрост - Обречена на ранен гроб

Махнах на Фабиан внимателно да стои долу и призракът се сниши, сякаш потъна в земята. Мигове по-късно той изникна точно пред мен, стряскайки ме как внезапно беше на сантиметри от лицето ми.

— Кажи ми къде са — прошепнах.

Фабиан изчезна под земята отново. Чаках, следващите секунди сякаш пиляха нервите ми. Тогава призрачната глава на Фабиан надзърна от земята като неясна катерица.

— Заобикалят. — Гласът му беше толкова тих, че едва можех да го чуя. — Те следват този път, но са малко по-далеч от теб.

Усмихнах се мрачно. Това щеше да ги отведе точно до експлозива, вързано за дърветата. Хайде, Грегор. Покажи ми къде си.

Желанието ми се изпълни, когато чух предпазливи звуци от движение в шубрака на не повече от петдесет ярда от мен. Чаках, броейки разстоянието. Двайсет ярда. Десет. Почти там. Почти… Взривих зарядите, точно когато Грегор и охранителите му минаваха най-близо до най-екипираните дървета. Експлозиите избухнаха една след друга, разпръсквайки Грегор и останалите, смутени от това какво следва да избухне. То също беше моят силен сигнал до Боунс, че трябваше да излизат, сега, без значение дали е майка ми или без нея. С дузината охранители, които бяха с Грегор, би било съмнително дали ще успеем да се измъкнем живи. Не можехме да си позволим да чакаме повече.

Погледнах към все по-развиделяващото се небе е отвращение. Ако беше само един час по-рано, можех да се бия! Можех да помогна да спасим майка ми или да сваля няколко охранители, или просто да направя нещо различно от това да се крия, за да не позволя и без това лошата ситуация да се влоши като бъдат заловени.

Един прозорец в къщата избухна навън, две фигури прелетяха през него е голяма скорост върху земята. Разпознах ги и имах миг на студено задоволство, когато видях Боунс, ръката му беше заключена около гърлото на Канел, усуквайки го силно, разтръсквайки главата на Канел.

Сбогом, кучко, помислих си, виждайки го да тласка безжизненото й тяло настрана. Но моментът ми на победа беше краткотраен. Грегор извика заповед на френски и всичките дванайсет охранители се втурнаха към Боунс.

Вече бях на крака, забравяйки за криенето, когато Спейд излезе бързо и неочаквано от къщата. Той хвърляше сребърни ножове към немъртвата шайка, която връхлиташе върху най-добрия му приятел, привличайки вниманието им към себе си, вместо само към Боунс. Страхливец, помислих си злобно, виждайки Грегор да стои където беше, близо до отдалечения ъгъл на къщата. Какво ще направиш, Похитителю на сънища? Ще избягаш ли докато имаш шанс или ще рискуваш живота си като останеш и се биеш?

Входната врата беше отворена е ритник. Ахнах, виждайки Родни да излиза с майка ми в ръцете си. Ръцете й бяха около врата му и се движеше. Жива е. О, благодаря ти, Господи.

Грегор изръмжа нещо и извади меч. Родни спря, олюлявайки се наоколо е майка ми в ръцете си. Мечът на Грегор изглеждаше като светкавица в светлината на настъпващата зора, когато той закрачи към тях.

Всеки от Боунс и Спейд се бореше с половин дузина вампири. Нито един от тях не можеше да помогне на Родни. Хукнах, вадейки ножове от колана си, докато проклинах. Грегор беше твърде далеч, за да го ударя. Господи, защо не можех да тичам по-бързо?

Родни остави майка ми на земята, галейки окървавената й буза за миг, след което се обърна, за да срещне Грегор. На колана му бяха останали само два ножа, а Грегор беше много по-силен от него.

— Грегор — извиках.

Пепеляворусата глава се вдигна рязко, когато ме видя, тичаща е пълна скорост към тях.

— Катрин — видях повече, отколкото чух Грегор да казва.

В този момент на разсейване, Родни хвърли един от ножовете си. Той удари Грегор в гърдите, но от това, колко бързо Грегор го извади, знаех, че не е пронизал сърцето му. Грегор се завъртя с лице към Родни, а мечът му разрязваше въздуха между тях.

Вместо да се наведе бързо, Родни се хвърли срещу него. Той се вряза в Грегор е цялата си немъртва сила. Грегор се олюля, но не падна. Ножът на Родни се извиси, за да се забие в гърдите на Грегор, но не успя да го направи. Грегор сграбчи китката на Родни със свободната си ръка и го запрати брутално към земята, използвайки собствената движеща сила на Родни срещу него. Този дълъг меч проблесна в права, безмилостна линия.

Майка ми се втурна напред.

— Родни, не! — извика тя.

Грегор не вдигна очи. Не и докато острието да направи дъга през целия врат на Родни и не излезе окървавено от другата страна. Тогава Грегор погледна право към мен. И се усмихна.