Джанин Фрост - Обречена на ранен гроб

— Това е невиждано — съгласи се Менчерес.

Тонът му ме накара да погледна набързо към него. Зърнах трепване на лицето му, което бързо премина в безстрастие. Боунс също трябва да бе усетил тонът на Менчерес, защото изви едната си вежда.

— Има ли нещо друго, което би искал да добавиш, дядо?

Един непознат вампир влезе в кухнята, прекъсвайки отговора на Менчерес, какъвто и да беше той. Трябва да бе друг от персонала на Менчерес, въпреки че се поклони на Боунс, вместо на египетския вампир.

— Какво има? — попита Боунс.

— Извинете ме, но има някой на телефона, който казва, че са ви звънили.

Веждите ми се повдигнаха. Тези на Боунс също.

— Има обаждане, за да ми кажат, че имам обаждане? — попита той е тежък скептицизъм. Вампирът изглеждаше притеснен, докато протягаше един мобилен телефон.

— Това е моят приятел Лаклан. Той ми се обади да ми каже, че с него се е свързал Чил, негов познат вампир, на когото се е обадил Нейтън, който бил член на рода на Киоко, който казал, че вампир на име Роло се е свързал с него, защото срещнал призрак, който твърдял, че е твой…

— Фабиан! — възкликнах, осъзнавайки едва сега, че не го бях виждала от фиаското на партито. Боунс взе телефона от вампира и всичко се промени.

Чакахме на две мили от каменната къща в Молдова, където Грегор държеше майка ми в плен. Родни се сви от дясната ми страна, натоварен е множество злонамерено извити сребърни остриета. Боунс се прегърби от лявата ми страна, тялото му беше толкова неподвижно, сякаш беше издълбано от камък. Опитах се да пресъздам същата неподвижност, но не успях. Погледът ми продължаваше да трепва нетърпеливо. Къде беше Фабиан? Трябваше да се върне до сега. Спейд се промъкна от шубрака. Беше се уверил, че вражеските сили не се промъкваха зад нас, докато чакахме за сведения от Фабиан. При кимването на Спейд, ние бяхме единствените дебнещи другите в заобикалящата ни студена провинция. Вятърът духна мастилено черната коса на Спейд от лицето му, когато отправи погледа си в същата посока, в която гледаше Боунс. Сякаш след цяла вечност, един неясен блясък се появи сред дърветата и ние видяхме Фабиан да се носи над покритата със скреж земя.

— Грегор не е тук, но от действията на Канел съдя, че ще се върне скоро — каза призракът, когато стигна до нас. — Точно сега има около дузина охранители. Още повече ще има с Грегор, когато се завърне.

Боунс не отдели поглед от това, което гледаше в далечината.

— Тогава сега е най-доброто време. Фабиан, дръж под око пътя. При първите следи от Грегор и хората му, ела и ни предупреди.

Призракът кимна, неговите прозрачни черти придобиха непоколебимо изражение.

— Няма да ви разочаровам.

За около дванадесети път днес ми се щеше да можех да прегърна Фабиан. Никога не съм очаквала да бъде толкова благодарна на призрак, но дължах на Фабиан повече, отколкото можех да върна. След катастрофалното парти, Фабиан бе имал самообладанието да последва Грегор, обитавайки багажника на каквото и превозно средство да караше Грегор или пътувайки на автостоп при различни хора, които се случваше да са близо до Грегор. Верен на немъртвите предубеждения, Грегор не бе разбрал, че е бил шпиониран, макар че той или някой от хората му можеше да бе зърнал призрака. Винаги гордостта преди падението.

Най-трудната задача на Фабиан, след намирането на скривалището на Грегор, беше да се свърже с нас и да ни каже за това. Не е като един фантом да може да използва телефон, имейл или да пусне писмо. Фактор в същото пренебрегване на призраци направил шпионирането му възможно, а на Фабиан му отнело адски много време да накара някой вампирски съюзник да слуша достатъчно дълго, за да започне веригата от обаждания, които накрая достигна до Боунс. Допреди да пристигнем дори не бяхме сигурни, че Грегор все още ще бъде в тази къща. Отне ден и половина от момента, в който Фабиан напуснал района, до момента, в който Боунс получи телефона от много озадаченият член от персонала на Менчерес. После още няколко часа да стигнем до Молдова, после няколко часа за разузнаване, за да се установи, че това не е било капан. Не че се съмнявах в лоялността на Фабиан, но винаги имаше шанс Грегор да бе разпознал призрака и да бе събрал две и две. Досега, обаче, изглеждаше, че тези в къщата нямаха идея, че щяха да бъдат нападнати.

Погледнах разтревожено към небето. Всичко това бяха добри новини. Лошата новина беше, че щеше да се съмне след около половин час.

Сякаш чул мислите ми, Боунс срещна погледа ми.