Джанин Фрост - Обречена на ранен гроб

— Това не може… но той не може… — Тогава чуковете в черепа ми забиха. Той не ти е съпруг… Съжалявам, че не се е получило с онзи другия… Беше в Риц на площад Вандом…

— Но вампирският контрол над ума не действа върху мен — изломотих накрая. — Аз съм полувампир, никога не е действал върху мен!

— Точно затова аз бях единственият, който може да го направи — каза Менчерес тихо. — Беше необходима цялата ми сила заедно със заклинание, за да се изтрие това време от ума ти. По-нисшите вампири не биха могли да се справят.

Боунс също изглеждаше зашеметен.

— Partir de la femme de mon maitre. — измърмори той. — Това изкрещя един от вампирите на Грегор преди да избяга. Значи затова Грегор е толкова обсебен от нея.

Менчерес се беше смълчал. Боунс погледна към него, а след това към мен.

— Не ми пука — каза той накрая. — Грегор може да си завре претенциите право в задника.

Аз все още не бях убедена.

— Но аз мразех вампирите преди Боунс. Никога не бих заминала с някой от тях за седмици.

— Мразеше ги заради влиянието на майка си — каза Менчерес. — Грегор се е справил първо с нея и я е омагьосал да ти каже, че той е неин приятел, който ще те защитава.

Боунс изръмжа.

— Колко далеч се е разпространило искането на Грегор?

Менчерес обмисли въпроса му.

— Не си ме попитал дали това се е случило вече.

Чувствах се сякаш говорят на чужд език.

— Какво?

— Няма значение. Той ще я получи само над съсухрения ми сбръчкан труп.

— Какво! — потупах Боунс за повече подчертаност.

— Искането на Грегор — каза Боунс ледено. — Сега, когато е свободен, той казва на хората, че по някое време през тези седмици, през които сте били заедно, той се е оженил за теб.

Противоположно на общественото мнение имаше няколко пъти в живота ми, в които съм оставала без думи. Когато бях на шестнадесет и майка ми ми каза, че всичките ми странности се дължат на това, че баща ми е вампир, беше единият път. Да видя Боунс след четири години раздяла беше другият. И все пак това се нареждаше над тях. За времето от няколко смразяващи мига не можех да асимилирам това в ума си с достатъчно силното си отрицание. Не бях единствената с опулени очи. Дори и в състоянието, в което се намирах забелязах, че останалите вампири в микробуса имат изумени изражения, които бързо преминаха в празни, след какъвто и зъл поглед да им беше отправил Боунс. Менчерес продължаваше да гледа с все същия непреклонен поглед и накрая аз назовах на глас първата ясна мисъл, която дойде в ума ми.

— Не. — Само да го кажа ме накара да се почувствам по-добре, така че го повторих по-силно. — Не. Не е истина.

— Дори и да беше, няма да важи след смъртта му — обеща Боунс. Посочих към Менчерес.

— Ти си бил там, нали? Кажи му, че не се е случило!

Менчерес сви рамене.

— Не съм видял кръвната обвързваща церемония. Искането на Грегор се е случило точно преди да пристигна. Неколцина от неговите хора казват, че са били свидетели на церемонията, но те биха могли да лъжат, а честността на Грегор не е без недостатък.

— Но какво съм казала аз?

Изведнъж се почувствах уплашена. Бях ли се обвързала някак си с непознат вампир? Не бих могла, нали?

Погледът на Менчерес се прикова в моя.

— Ти беше истерична. Грегор беше манипулирал емоциите ти и беше отведена към непознато наказание. Ти би казала всичко, истина или не, за да го предотвратиш.

С други думи…

— Боунс заяви своята позиция по този въпрос. — Менчерес обходи с очи вътрешността на микробуса. — Подкрепям го като негов съдружник. Някой има ли различно мнение?

Последваха незабавни отрицания.

— Значи е уредено. Грегор има необоснован иск, който ще бъде игнориран. Кат не може сама да потвърди обвързването, а тя е единственият друг човек, който ще знае ако то се е случило.

Боунс?

На лицето му разцъфна внезапна усмивка, но тя беше толкова студена, колкото се чувствах и аз отвътре.

— Да видим колко дълго ще оцелее някой, ако предположи, че жена ми не ми е жена.

— Както желаеш. — Менчерес беше невъзмутим за потенциалното изтъняване на редиците. — Ще пристигнем у Спейд преди съмване. Аз във всеки случай съм уморен.

С мен ставахме двама. Но се съмнявах, че ще мога да спя. Да открия, че повече от месец от живота ми е бил изтръгнат от съзнанието ми ме караше да се чувствам като изнасилена. Вгледах се в Менчерес. Нищо чудно, че винаги съм имала проблем с теб. На някакво подсъзнателно ниво инстинктите ми бяха запомнили, че той ме е манипулирал против волята ми, дори и ако точният спомен за това събитие беше изгубен. Или не беше?