Джанин Фрост - Обречена на ранен гроб

— Не би ли ти харесало да знаеш сама, вместо да ти бъде казвано в какво да вярваш?

Изгледах го с нещо повече от подозрение.

Съжалявам, приятел, този буламач е бил затворен в затънтен край на ума ми. Менчерес не може да отдели похлупака, за да видим какво има вътре, така че е само твоята дума това, което казва, че сме женени.

— Те не могат да ти върнат спомените обратно. — Грегор протегна ръцете си. — Аз мога.

Грегор ще се опита да те застави да се подчиниш в сънищата ти , иззвъня в ума ми съвета на Менчерес. Не беше сгрешил.

— Лъжец.

Завъртях се, побягвайки в противоположната посока, само за да се появи Грегор пред мен, сякаш е бил преместен с магия.

— Не лъжа.

Погледа ми се плъзна наоколо, но тук имаше само безполезна бледа мъгла. Трябваше да се събудя. Ако този тип сложеше ръка върху мен, можеше да се събудя в голяма опасност.

— Виж, Грегор. Знам, че Менчерес те е заключил за доста време и си вкиснат заради това, но нека бъдем разумни. Обвързана съм с кръв към мъжа, когото обичам, а има изобилие от риби в морето. Да си кажем сбогом, след това можеш да отиваш да си намериш друго момиче, което да отвлечеш в пустошта.

Златокосата му глава се поклати тъжно.

— Това не си ти, която говори. Ти не искаш да си убиец и да прекараш целия си живот оглеждайки се през рамо. Мога да върна нещата обратно, Катрин. Имаше избор преди. Избра мен. Хвани ръката ми, ще върна това, което си изгубила.

— Не. — чух шум зад себе си като ниско изръмжаване. Страхът плъзна по гърба ми. Смъртта беше дошла отново. Ръцете на Грегор се свиха, сякаш и той я чу.

— Сега, Катрин, трябва да дойдеш при мен сега!

Ръмжащите звуци ставаха по-силни. Смъртта беше зад мен, Грегор пред мен и аз трябваше да отида при някого от тях. Защо не можех да се събудя? Какво ме беше събудило последния път? И тогава бягах, преследвана от чудовище…

Завъртях се, игнорирайки крясъка на Грегор и се затичах стремително към ужасяващата фигура на Смъртта. Или това щеше да проработи, или…

Един шамар ми причини остра болка, след това още един. Бях разтърсвана толкова здраво, че зъбите ми би трябвало да се строшат. Боунс ми говореше, толкова погълнат от това да ме разтърсва, че едва на третото си изскимтяване успях да хвана вниманието му.

— Стига!

— Котенце?

Той хвана лицето ми с ясни, зелени и подивели очи. Хванах ръката му треперейки и осъзнах, че съм мокра. И че ми е студено. И че гърлото ми е раздразнено. И че имаме публика.

— Какво ми правеше…?

Бях на пода. Боунс беше до мен и от накиснатия килим, разнообразните предмети наблизо и разтревожените зрители отсъдих, че съм била припаднала за известно време. Поглед надолу към мен ми разкри това, което вече подозирах. Все още бях толкова гола, колкото и когато легнахме да спим.

— За Бога, Боунс, защо просто не поканим всички следващия път, когато правим секс, по този начин ще могат да спрат да виждат нещата едно по едно!

Спейд поне не беше гол, както беше последният път, когато се събудих от кошмар пред публика. До него стояха Менчерес и непозната човешка жена.

— Дяволите да го вземат, ако никога не премина през това отново, пак би било твърде скоро. — изръмжа Боунс, прокарвайки изтощено ръка през косата си. — Това не беше като останалите, Менчерес, какво означава?

Боунс беше абсолютно незаинтересован относно голотата си. Вампирите нямат чувство за благоприличие.

Пресегнах се за най-близкото покривало, което беше покривалото на леглото и подръпнах ръката му.

— Намери някакви панталони за себе си и пеньоар за мен. Какво…?

Само от движението накара гърба ми да се извие от болка, след което да се напрегне до стабилно трептене.

Освен това в устата си имах вкус на кръв, а главата ми туптеше.

Менчерес коленичи до мен.

— Спомняш ли си нещо за съня, Кат?

Дрехи. Веднага — помислих си към Боунс. Той измърмори:

— На кого му пука?

Но дръпна рязко един чифт панталони и ми донесе пеньоар.

— Ето — каза Боунс, разрязвайки ръката си, преди да я притисне към устата ми. — Поглъщай.

Засмуках раната, поемайки кръвта му и почувствах незабавно облекчение от болките по тялото си. След това седнах на леглото, където гледката към пода, на който бях лежала ме накара да изпъшкам.

— Какво, по дяволите, ми правехте?

— Опитвахме се да те събудим. — отвърна Боунс отривисто. — Нанесох ти прорезни рани, изсипвах вода върху теб, шамаросвах те и горих краката ти със запалка. За бъдеща информация, кое от тези мислиш, че проработи?