Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

През цялото това време Ейвран чуваше отчетливо смъртните писъци на халите в ума си. Миризмата на горящите пипала я смазваше.

Бинесман спря при Габорн. Седнал на коня си, той се взираше към разрушенията с очи, блеснали от отразените в тях пламъци. Бойният му жребец нервно пристъпваше на място.

— Не е ли красиво! — извика той. — Халите блъфираха, точно както каза Ейвран. Не можеха да построят нова Руна на опустошение. Надяваха се само да похабим силите си в опит да ги прогоним. След като го разбрах и реших да хвърлим огън из полята, останалото беше лесно. Този път няма да загине нито един!

— Знанието! — извика той. — Знанието е по-добро оръжие и от най-добрия боен чук!

Халите се хвърляха от скалата. Вместо просто да заслизат, някои дръзваха да скочат от стоте крачки височина и трошаха краката си при сблъсъка.

От димящия тунел изскачаха замаяни и се разбягваха последните пурпурни магесници и оръженоски.

Ейвран беше дала на Габорн оръжията, нужни за разгрома на халите. Изпълни я чувство на ужас. Не беше искала да причини толкова безсмислен погром.

Далече сред полята на юг се надигна глух тътен. Оцелелите хали се строиха в колона и започнаха да отстъпват. Земята трепереше под стъпките на паническия им бяг.

Габорн извърна очи към нея и посочи с брадичка към канарите.

— Хайде да видим дали ще можем да намерим Майстора на пътя.

Радж Атън и мъжете с него бързаха по Пътя на Старата крепост на юг от Мейгаса.

Тънката струя от бягащи хора се бе превърнала в порой — прииждащ прилив от човешки тела, който не можеше да се побере в руслото на пътя, а се разливаше от двете му страни, тъй че през джунглата газеха гъсти редици от по сто души. Дълги часове трябваше да яздят бавно от едната страна на пътя, за да си пробият път през тълпата.

В тъмната нощ по дърветата скачаха маймуни, врещяха в паника и хвърляха листа и плодове; цялата джунгла сякаш се тресеше от страх.

Радж Атън спря край един мост на брега на река Келонг час преди полунощ и с един поглед обхвана човешкото множество. Келонг беше широка река с оризища по двата бряга и мястото предлагаше добра гледка. Това, което видя, го накара да потръпне.

Хората бързаха покрай реката, под светлината на факлите. Бяха десетки хиляди — мъже с тояги и огромни денкове на гърбовете, тътрещи се напред като волове, само с платнени препаски около слабините и плувнали в пот. Жени, понесли кошници на главите си или бебета в пелени на гърдите си.

Твърде много хора и слонове се бяха опитали да прехвърлят моста едновременно. Сега слонските трупове лежаха сред потрошените греди в плитчините.

Ето защо човешката гмеж забавяше хода си, за да прегази през реката.

Имаше хора от всякакъв ранг и потекло — горд владетел, облечен в златоткано палто, яздеше на бял слон под копринен навес. Стражите му носеха фина пурпурна коприна, обшита с кожа от видра. Газеха през тълпа селски жени, навлекли ризи от груб памук. Богати търговци пътуваха така, както се полагаше на търговци — в рикши, теглени от бедни хамали с толкова затъпели и загрубели лица, че приличаха повече на животни, отколкото на хора.

Цели семейства се возеха в покрити с дрипи фургони, теглени от биволи. Един мъж дърпаше ръчна количка — беше натоварил на нея болната си жена като чувал с джинджифил, подкаран на пазара. Стар философ беше натоварил учениците си, всички с бръснати глави, да носят сандъци със скрижали. Другаде се виждаха надзиратели, подкарали с бамбукови пръчки луди и глупци, които газеха голи-голенички, оковани един за друг за глезените.

Водите на Келонг се влачеха мудно. Горящите факли се отразяваха от повърхността и белият им дим се носеше отгоре като мъгла.

Бащи и майки газеха из лепкавата тиня, понесли децата си. Радж Атън забеляза едно момиченце, което много приличаше на най-голямата дъщеря на Сафира, седнало в един панер на гърба на майка си.

Майката залитна, подхлъзна се и потъна под разкаляните води на Келонг. Когато отново се показа на повърхността, детето го нямаше. Селяците наоколо се развикаха и занадничаха в речните дълбини. Някои започнаха да се гмуркат и да търсят детето.