Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Пожарът се разширяваше. Огънят ревеше и се издигаше на сто крачки във въздуха. Светлината му се поглъщаше от гъстите валма дим и те светеха в ръждивооранжево, и през тези светещи облаци Ейвран успя да зърне раздвижилите се горе по Скалата хали, размахващи в паника пипалата си.

„Какво прави той?“ — зачуди се Ейвран. Огънят нямаше как да се изкачи по скалата. Склоновете й бяха твърде стръмни и високи. Малкото диви лози и треви по тях нямаше да могат да се подпалят.

Но халите все едно сами бяха подпечатали участта си. Бяха избутали огромните стари дъбове от върха на скалата, хвърлили ги бяха надолу по склоновете. Сухата кора на дърветата щеше да се подпали и да вдигне облаци пушек.

Нима Габорн се надяваше да задуши халите?

Самата мисъл за това, кой знае защо, я ужаси.

Беше мирисала света като хала, знаеше нещо за най-мрачните им страхове. Миризмата на пушек се извисяваше над тези страхове.

Нещо повече, самият Огън я плашеше. Той беше враг на Земята и противник на нейната Сила.

— Усещаш ли го? — извика тя на Бинесман.

— Ти какво усещаш?

— Огъня. Той знае за нас. Разгневен е, че Габорн се стреми да го използва срещу самия него.

— Не се бой — отвърна Бинесман. — Огънят поглъща. Апетитът надделява над интелекта му. Той унищожава и ще разпространи опустошението си винаги, когато може. Изобщо не го интересува животът, нито човешкият, нито на халите. Но в това е и неговата слабост. Запомни го. Огънят ще погълне всичко около себе си, докато не погълне самия себе си.

Никога не беше чувствала Огъня като Сила, поне не толкова явно, колкото сега. Нарастващите й земни сетива й помогнаха да разбере надигащата се опасност.

— Но какво прави той? — извика Ейвран. Вече бяха на две мили от бойците.

Виждаше мъжете извън огнената линия, рицари на бойни коне, носещи се напред с насочени пики. Огнената светлина се отразяваше в лъскавите им ризници.

Изведнъж сред огнения вал с грохот се надигна пурпурна магесница. Руните й засвяткаха свирепо; тя стискаше кристалния си прът в една от огромните си предни лапи. Наоколо й се завихри дим и се понесе на гъсти валма след нея.

Халата изгази от пушеците и пламъците и насочи пръта си срещу връхлитащите я от три посоки рицари.

Един замахна с пиката си към хълбока й, тя се извърна да го посрещне и изсъска яростно. Изведнъж още магесници заизскачаха от огнения ад и се спуснаха след нея. Обгърнаха ги облаци отровен черен дим.

— Излизат изпод земята! — изрева Бинесман.

Чак сега Ейвран разбра. Халите бяха ровили под мъжете, за да ги изненадат отдолу. Габорн явно беше открил това и беше проникнал в тунела им. Беше запалил огньовете, изпълвайки с пушек кухините им.

Халите излизаха от една-единствена яма, малко извън огнената стена, и се втурваха право срещу воините на Габорн.

Бинесман я стисна здраво през кръста и препусна с все сила.

Щом приближиха, тя видя, че не всички бойци на Габорн препускат. При брега на потока стотици воини стояха край по-малки огньове и печаха върху тях грамадни късове месо.

С нарастващ ужас тя разбра какво пекат… бяха отрязали пипалата от задниците на мъртви хали и ги хвърляха върху горящите дънери.

Дори оттук надушваше чесновата миризма от печеното, воня, която отпращаше с писък думи в ума й: „Смърт, пази се! Смърт! Смърт!“

Погледна към Скалата на Мангън. Огнената стена бързо се придвижваше на изток и тъкмо започваше да поглъща подножието на стръмнината. Връхлетя върху дървата и сухите листа и отпрати огнен стълб на триста стъпки височина по стръмните скални стени.

Тъкмо когато разбра какво е намислил Габорн, и то започна… халите изпаднаха в паника.

Пръснаха се да бягат по билото на Скалата.

Огромна маса чудовища се понесе като обезумяло стадо на юг, към най-ниските стръмнини, и се втурна стремглаво надолу.

Халите се плъзгаха от върха, избутвани от следващите, които напираха отзад. Черните ракообразни чудовища размахваха отчаяно ръце и крака — и падаха.

Някои от скачащите отгоре чудовища падаха върху събратята си долу и ги събаряха. Под могъщите им челюсти се къртеха канари. Щом срещнеха камъните долу, туловищата на някои от халите се прекършваха. Други, останали без крака, изпълзяваха настрани и махаха безпомощно с крайници.

Земята потръпна отново и Ейвран се зачуди дали Габорн не е върнал силите си. Той ли предизвикваше земния трус?

Цяла каменна стена се срина и каменната лавина повлече със себе си още две хиляди хали. Озовалите се най-отдолу загинаха на място, а тези, които бяха най-отгоре, изпълзяха навън безпомощни. Бесен огън изригна по южния склон на Стената на Мангън и отпрати високо в небето облаци задушаващ дим.