Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Габорн мигновено разбра какво се е случило и защо така непрекъснато се засилваше у него чувството за заплаха около неговите стражи. Халите бяха започнали да ровят под земята, опитваха се да заобиколят хората му във фланг!

Но тунелът им бе минал под скала, която не бе могла да издържи.

Схвана замисъла им. Ейвран беше казала, че никоя от халите тук не може да изгради Руната на опустошението. Халите бяха спрели, защото бяха жадни, наплашени и отчаяни.

В ума му разцъфтя план. „Удари!“, призова го Земята. „Удари веднага!“

— Свирете отбой! — извика Габорн. — Хората ни да се отдръпнат от наблюдателните огньове. Войските да се строят при потока.

Обърна се и затича в тъмното.

— Какво? — попита Скалбейрн. — Ще бягаме ли?

— Не! — извика му Габорн. — Ще атакуваме. Вече знам как. Трябваше да се сетя по-рано! Днес видяхме чудеса. Изчакайте малко и ще ви покажа още едно.

Йоме често се бе опитвала да си представи Дворовете на прилива, но въображението й изневеряваше.

Знаеше, че градът е разположен на многобройни острови, и беше слушала за прочутите мостове, които ги свързват. Мостовете бяха изваяни от кристал, докаран от планините Алкаир с огромни баржи.

Камъните наистина се извисяваха на арки от остров до остров и макар доста добре да си беше представяла колко светли и прозрачни ще изглеждат — като лед под лунната светлина — във въображението й бяха липсвали изящните им колони. Всяка беше изваяна във формата на героична фигура, представяща някоя от добродетелите, към които се стремят Владетелите на руни на Мистария. Грижовността представляваше жена, кърмеща невръстната си дъщеря. Храбростта беше снажен воин с извита кама в ръка, възседнал огромна змия, която се опитва да се увие около тялото му. Благодетелността беше изобразена като благородник, наведен над чувал, пълен с плодове и зърно, които раздава на бедните.

Самият мащаб на тези творби беше впечатляващ. Под извисяващите се във въздуха мостове можеха да преминават кораби.

Въпреки че Йоме беше слушала твърде много за Великата кралска кула в Мистария, най-високата сграда в цял Роуфхейвън, въображението й трудно можеше да възпроизведе гледката с кула, висока цели триста стъпки. Дори оттук се виждаха дребните фигури на вечно бдящите далекогледци на Мистария, обикалящи по високите й парапети.

Но когато навлезе в самия град, тя разбра и цената, заплатена от кралете на Мистария за този рай. Земята тук беше изключително ценна и макар улиците да не бяха задръстени и да се поддържаха добре, бяха невероятно тесни. Минаваше през тях като през пропаст. На много места, от една сграда до друга, над нея се изпъваха въздушни пасажи и площади, тъй че когато свитата на Йоме наближи двореца на Габорн, минаваха през тунели с кристални фенери, окачени на железни халки. Морският вятър се провираше през тях със студения си лъх.

Йоме зяпна към извисилите се в небето цитадели и възхитителни каменни изваяния и се постара да не ахка пред всеки нов фонтан, фриз или висяща градина.

Сержант Граймсън и рицарите на Мистария на свой ред се стараеха да не издават удоволствието си от реакцията й.

Но отново и отново устата й неволно зяпваше, колкото и да се стараеше да си я държи затворена. Не искаше да прилича на някой дървеняк, който никога не е излизал от селцето си, но се чувстваше точно така.

— Трябва да видите всичко това рано призори — каза сержант Граймсън, — когато изгряващото слънце оцвети кулите със златото си. — Вече се налагаше да яздят бавно и той изглеждаше умислен, сякаш трудно намираше думите. — Слънчевата светлина се спуска надолу по кулите и изпълва улиците. Ще видите рояци колибри в смарагдови, пурпурни и сини оттенъци да шарят сред висящите градини и да търсят нектар. То е като… Сили небесни, хубаво е.

Колибрите бяха гордостта на Мистария. Преди войните с тот никой не ги беше виждал тук. Но след като Фалион разбил нашественическите армии, изпратил кораби към далечните острови отвъд Каролско море, за да доунищожат последните останки на тот. В онези далечни земи хората му открили много чудеса и крал Фалион лично донесъл в земята си колибри като дар за своя народ. Най-напред започнали да гнездят в Дворовете на прилива.