Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

— Магесницата е в центъра на първите редици, крие се зад две оръженоски.

Габорн не я забеляза веднага. Беше грамадна и свирепа, огнените й руни блестяха по дебелата външна кожа. Държеше огненочервен прът. Ейвран смяташе, че размерите и подредбата на руните по тялото й трябва да предупредят всеки, че тъкмо това е наследницата на Бойната тъкачка. Името й беше миризма. Миризмата на Кръвта на камъка.

Но Ейвран видя, че Габорн търси вдясно от нея, където гъсто струпалата се група магесници в първата редица служеха за отвличане. Кръвта на камъка беше прикрита добре.

Габорн изруга. Щеше да е трудно да я убият.

Мигът бе злокобен. Почти всички Владетели на руни бяха излезли напред и се бяха стегнали за щурм. Осем главанака, оцапани със засъхнала халска кръв, се бяха подредили зад тях. Двама гиганти бяха паднали в битката.

Ейвран се огледа за вайлда. Пролет обикаляше между мъртвите хали, някои от които беше убила самата тя, и разсеяно се хранеше.

— Милорд — извика Боренсон, като подкара коня си между редиците. — Ако позволите, да предложа стрелци? Имаме хора със стоманени лъкове.

— Стрелци ли? — попита Габорн. — Ерден Геборен никога не е използвал стрелци.

— Но той не е имал лъкове, направени от стоманата на Силвареста!

Габорн облиза устни.

— Не бях помислил за това. Дали ще свърши работа?

— Мирима и Хосуел убиха поне четирийсет при щурма.

На Ейвран й беше трудно да си представи как Мирима избива десетки чудовища.

— Стрелците! — извика Габорн. — При мен.

Напред тръгнаха над сто Владетели на руни. Лъковете на някои от тях все още бяха увити в платнищата. Бяха едри и силни. Много от тях се движеха толкова бързо, че погледът на Ейвран се замая. Докато осъзнае, че лордовете вадят лъковете от калъфите, повечето вече бяха изпънати.

— Голямата магесница с червения прът — заповяда им Габорн. — Свалете я веднага.

— Избийте и съгледвачките — каза Ейвран. — Докато не са се приближили достатъчно, за да ни видят.

— Пиконосци! — извика Габорн и махна към съгледвачките. Двеста пиконосци излязоха напред.

Мъжете се подготвиха за щурм; някой наду рог. Подсилените коне се понесоха през полето и се развърнаха.

Докато халските съгледвачки забележат атаката и се отдръпнат, пиконосците ги сразиха.

Стрелците приближиха на сто крачки от бойната линия на чудовищата. Няколко оръженоски скочиха напред, образувайки жив щит, за да предпазят своята магесница.

От стоманените лъкове полетяха стрели и засипаха злата вещерка и онези, които се опитваха да я предпазят. Тя залитна назад и умря, събаряйки няколко хали зад себе си.

От своя страна, чудовищата в главния строй реагираха бавно. Оръженоските и обикновените бойци отстъпиха крачка назад, надигнаха се, размахвайки лапи и оръжия, но останаха по местата си, след като нямаше кой да ги командва. Много по-опасни от тях се оказаха оръженоските в задните редици.

Стрелците и пиконосците на Габорн завиха и препуснаха в галоп далече от фронтовата линия. От небето западаха камъни. Макар халите да мятаха слепешком, няколко камъка улучиха целта си.

Неколцина стрелци загинаха на място.

Една канара удари рицар от Хиърдън на близо двеста крачки от фронта на халите. Камъкът се стовари в рамото му и го събори от седлото.

В един смразяващ кръвта миг Ейвран помисли, че е мъртъв. Но той се надигна с увиснала дясна ръка. Сигурно си беше счупил бедрената кост при падането, защото едва стоеше. Огледа бързо по земята, сякаш беше изгублил нещо, но не можеше да си спомни какво. После вдигна лъка си.

Конят му бягаше напред. Стрелецът закуцука да си намери укритие, подпирайки се на лъка.

Владетелите на руни около Ейвран стискаха оръжията си, настръхнали за предстоящия щурм.

Но Ейвран знаеше, че щурм няма да има.

Наместничката на Кръвта на камъка я нямаше. На място бяха останали по-малко от една десета от чудовищата. Наместничката й бягаше с основното ядро на ордата.

Оръженоските започнаха да се обръщат към Кръвта на камъка и да разкъсват сладкия триъгълник на черепа й. Костните плочи се разтвориха и халите почнаха да късат от скъпоценния й мозък, други деряха жлезите под мишниците й.

Рицарят от Хиърдън изкуцука на безопасно разстояние и се насочи право към Габорн. Когато стигна до бойния ред, Ейвран видя лицето му. От носа и устата му течеше кръв и той охкаше при всяко вдишване. Лицето му беше пребледняло като платно.

— Сър Хосуел! — възкликна Йоме.