Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Винаги беше искал да изпитва точно това към някой друг.

Но макар да бе омаян от красотата на Сафира и омагьосан от нейното обаяние, той всъщност не бе изпитвал уважение към нея. И точно по тази причина не бе успял да й отдаде напълно сърцето си.

От друга страна, чувствата му към Мирима се усилваха в странни посоки. Страстта му към нея бледнееше до нищожност в сравнение с онова, което изпитваше към Сафира.

Но уважението му към нея придобиваше огромни размери. Имаше чувството, че ако Сафира е виното, то Мирима е месото на пира. Беше онова, което може да го насити.

Ето защо, докато тя се връщаше от полето на битката, а едрият варварин до него сипеше думи на най-висока похвала, Боренсон се чувстваше повече от горд с Мирима, изпитваше уважение, каквото никога не бе изпитвал към жена, смесено с някакво смътно лошо предчувствие.

На юг изсвири боен рог и призова мъжете да се оттеглят за прегрупиране. Той погледна към звука. Мъжете си заподвикваха и побягнаха на юг. Зареваха главанаци.

Конят на Габорн се беше насочил към халския ариергард. Огромната тъмна колона все така се виеше като змия няколко мили напред.

Много от халите бяха започнали да се обръщат. Сега хиляди чудовища тичаха обратно към своите мъртви. Пръснаха се и започнаха да оформят боен фронт, широк половин миля и с дълбочина от двайсет-трийсет редици. Фронтът беше внушителен.

Херолдите на Габорн надуваха роговете с все сила. Неколкостотин Владетели на руни започнаха сами да се престрояват във фронт.

Варваринът до Боренсон извика ухилено:

— Май сега ще ни дадат здрав бой!

Владетелите на руни пришпориха коне срещу новата бойна линия. Боренсон изрева и обърна коня си.

Беше сред първите, които стигнаха до новия фронт на Габорн. Но кралят сякаш се колебаеше. Владетелите на руни около него бяха зле въоръжени. Едва по един на всеки двадесет беше с пика.

От запад към бойните редици препускаше Бинесман с Ейвран — тя яздеше странично на коня му. След тях яздеше Дните на Габорн.

Ейвран предупреди Габорн:

— Това са магесничките, връщат се да ядат. Там имаше зла магесница. Искат да съберат нейните качества и на всички свои сродници. Жътвата им.

Боренсон никога не беше виждал халската „жътва“, но беше слушал много разкази. Халите изтръгваха мозъка на убитите или жлезите под мишниците им. Понякога поглъщаха събратята си цели.

Ейвран каза настоятелно:

— Не можем да им позволим да си ожънат мъртвите. Сред тях може да е и Майстора на пътя.

Габорн намръщи чело. Да трепеш тромави хали с леки странични атаки беше едно. Сега детето го молеше да се опълчи на фронтална атака — хиляди чудовища срещу зле въоръжените му бойци.

Очите му блеснаха и той обърна поглед към халите.

— Стегнете редиците! — изрева Габорн на прииждащите воини. — Жътва няма да допуснем!

Халите се струпаха, оформяйки стена от плът на петстотин крачки на север. Побегналите от щурма на Габорн сега обикаляха зад трупащата се орда. Грамадни оръженоски започнаха да се провират през редиците, за да си спечелят по-благоприятна позиция. Тук-там започнаха предпазливо да се приближават халски съгледвачи и пипалата им се гърчеха и душеха във въздуха.

Бяха достатъчно далече, за да не могат да видят армията на Габорн, но можеха да надушат човешкото множество.

Въздухът се изпълни с енергия като пред надигаща се буря. Кръвта на Боренсон закипя във вените. Битката не беше свършила. Едва започваше.

Ейвран огледа оформящите се бойни редици и усети по движенията на халите, че нещата бързо излизат извън контрол. Съгледвачите им се приближаваха предпазливо. Правеха три крачки, после спираха, изправяха се на задните си крака и развяваха пипалата си във въздуха, извръщайки насам-натам безоките си глави.

Халите бяха обезпокоени, но изпълнени с решимост. Нямаше да останат дълго на място. Скоро след като съгледвачите забележеха бойците на Габорн, след като разберяха техния брой и разположение, щяха да кажат на господарките си колко малко хора стоят срещу тях.

Габорн изглеждаше несигурен как да устои на ордата.

— Ще ви нападнат — предупреди Ейвран. — Ако искате да ги спрете, убийте новата водачка на ордата.

Габорн огледа намръщено струпалите се хали.

— Коя точно е тя?

Въпросът му смая Ейвран. Отговорът изглеждаше очевиден. Но сега тя наблюдаваше ордата с очите на хала.