Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Скалбейрн заговори бързо:

— Милорд, не мога честно да ви уверявам, че ако заповядате да се сдържим, всички ще се подчинят. Много от лордовете са се заклели в нов орден, Вълчето братство, и не признават никого за свой господар.

Габорн разбра какво трябва да направи.

— Господа — каза той. — Там долу има десетки хиляди хали, тръгнали към Долния свят. Няма да им позволя да се върнат след седмица, за да се изкатерят по стените на Дворовете на прилива. Никога повече няма да има втори Карис!

Усети как през групата премина наелектризираща тръпка.

— Ще поведете ли щурм? — попита Скалбейрн.

Хората му се нуждаеха от Земен крал — от силен владетел, и мъдър, излизащ от мъглите на времето. Бинесман го бе предупредил, че не трябва да се бие, освен ако не е притиснат в ъгъла, но човек можеше да бъде притиснат в ъгъла по много начини. Беше в рискована ситуация. Владетели по границите му следяха за най-малката проява на слабост. Мнозина, които бе Избрал едва вчера, се бяха отрекли от клетвите си.

Трябваше му смазваща победа.

А най-вече трябваше да намери Майстора на пътя.

Така че днес щяха да загинат мъже. Добри мъже. Габорн щеше да пожертва свои приятели.

Той посочи тъмната змия, пълзяща с грохот през златните низини, и викна:

— Ще ги избием до крак.

Веднага след като обяви, че ще атакува, Габорн слезе от седлото и започна да стяга подпругата на коня.

Боренсон направи същото. Когато един подсилен кон напада със скорост от деветдесет мили в час, рицарят му е подложен на риск и при най-лекото подхлъзване.

Боренсон вдиша дълбоко няколко пъти. Чувстваше се нервен от предстоящата атака. Имаше добро око и стабилна ръка с пиката, но бяха минали години, откакто се беше сражавал с толкова малко дарове. Имаше само един на мускул и един на гъвкавост. А без жизненост беше „воин с нещастни пропорции“. Лявата му ръка бе изтръпнала. Пръхтенето на конете наоколо му се стори неописуемо силно. Не за първи път се зачуди как страхът прави зрението, обонянието и слуха остри, докато дланите и стъпалата ти стават изтръпнали и студени.

Габорн попита Ейвран:

— Колко далече вижда една хала?

Боренсон се наведе да чуе отговора по-добре. От векове отговорът на този въпрос беше предмет на много спекулации.

— Зависи от халата — отговори детето. — Повечето — горе-долу оттук до ей онова дърво. Виячите виждат малко по-надалече, лепкавите почти не виждат. Но далекогледците могат и повече.

— Далекогледци ли? — учуди се Габорн.

— В тази орда няма от тях — увери го Ейвран.

— Значи около сто и петдесет крачки — каза Габорн и дръпна каишката да я стегне по-здраво. — Могат ли да ни преброят по миризмата?

Ейвран поклати глава.

— Не мисля. Нашият свят е странен за тях — толкова пълен с нови миризми. Всеки човек мирише различно от другите. Но ако ги струпаш заедно — не мисля.

Габорн се озърна към Скалбейрн.

— Вятърът от изток стабилен ли е?

— Още от сутринта.

— Изтегли войските си назад — каза му Габорн. — Ще ги нападнем срещу вятъра. Докато ни забележат, ще сме при тях.

Габорн се метна на коня, а Скалбейрн извади бойния си рог и изсвири къс сигнал — заповед за прегрупиране.

Мирима беше яздила до Боренсон. Слезе бързо и изпъна лъка си. Лицето й беше пребледняло от страх.

— Не можеш да убиеш хала с това! — каза й Боренсон.

Тя го погледна с яд в очите.

— Защо не? Трябва само да я улуча в сладкия триъгълник достатъчно силно, за да се забие стрелата една крачка навътре.

— Можеш ли изобщо да улучиш хала? — попита Боренсон.

Виждаше, че е взела дарове, но само с дарове не можеш да станеш воин. Боен опит се искаше за тази работа.

Няколко души в групата се изсмяха. Ядосаният й поглед даде на Боренсон да разбере, че ако не си затвори устата, може да извади някоя стрела и да се поупражнява по него.

Габорн пришпори коня си напред, неговият Дни подкара до него. Мирима се метна на своя кон и препусна след тях, като извади в движение стрела от колчана на гърба си. С тях тръгнаха и Бинесман и неговият вайлд.

Боренсон тъкмо се канеше да дръпне юздите, когато Йоме го сграбчи за лакътя и прошепна:

— Само за сведение, сър Боренсон. Вашата жена вече има много дарове. Как според вас ги е получила?

— Каза ми, че вие сте й ги дали — като подарък — отвърна Боренсон.