Иан Эсслемонт - Нощ на ножове

Младият наемник скочи на крака.

— Накарайте този стар…

Вой на хрътка разкъса въздуха в стаята на парчета. Звучеше така, сякаш звярът бе пред вратата на хана. Наемниците замръзнаха и се спогледаха. Очите им светеха ярко на светлината на огъня. Тогава се разнесе писък, мъжки писък, изпълнен със страх и безнадеждност, който завърши с отчаян, сърцераздирателен хлип. Мъжете излетяха от столовете си. Изтеглиха оръжията от ножниците и започнаха да се съвещават. След това най-възрастният се приближи до вратата. Свободната му ръка се насочи към резето.

— Бел? — извика той. — Бел? Там ли си?

Резето изскърца силно, когато войникът го издърпа. Отвори вратата навътре и погледна навън. Влетя леден вятър, който развълнува пламъците и завихри облаците от дим и мъгла. Темпър чу съскането на дъжда.

Наемникът се провикна нагоре по стълбите:

— Бел? Тео?

Въздишка от другата страна на масата накара Темпър да се извърне. Фаро промърмори на Тренек:

— Скоро, приятелю. Много скоро.

Старецът вече говореше с тежък талийски акцент.

Тренек кимна. Двамата не обръщаха никакво внимание на Темпър и Кууп. Последният седеше с изскочили от ужас очи, притиснал парцала до устата си.

Младият наемник изръмжа и тръгна към тяхната маса с изваден нож. Бледото му лице лъщеше от пот. Размаха ножа първо към Тренек, после към Темпър, но когато те не реагираха, той се обърна към Фаро. За да го достигне, наемникът трябваше да се пресегне през Тренек и Темпър виждаше, че младежът няма желание да направи това. Ножът се тресеше в ръката му. Трепереше от нерви, безсилие и страх. Темпър знаеше, че това бе моментът, в който много мъже се пречупваха.

— Накарайте го да млъкне или Боговете са ми свидетели, ще убия копелето. Ще го направя!

Темпър кимна. Тренек и Фаро се държаха така, сякаш никой не бе проговорил.

— Илай! — извика най-възрастният наемник. — Илай, ела тук, проклет да си!

Младежът се обърна и се отдалечи от масата им, като ходеше прегърбен и суркаше ботушите си по пода. Вратата бе затворена и четиримата отново започнаха да си шепнат. На Темпър му се струваше, че спореха относно това кой трябваше да излезе навън и да провери какво се бе случило с двамата им другари пред вратата.

Тогава тихият огън в масивната камина изгасна. Никой не продума. Сега единствената светлина идваше от мангалите и факлите, рехава и опушено жълта. Пламъците в огнището не бяха издухани или потушени, а сякаш направо засмукани обратно в камъка. Мокър студ захапа Темпър за глезените. Чувстваше как около хана се събира магия, която бавно расте и се издува, като гейзер, готов да избухне. Беше изпитвал това много пъти на бойното поле. Съвсем скоро балонът щеше да се спука.

Темпър се обърна към Фаро и процеди през зъби:

— Спри. Няма смисъл да влошаваш нещата.

Старецът примигна и обърна към него сълзящите си очи. Изглеждаше така, сякаш се опитваше да запази равновесие, стъпил на острието на нож.

— Нещата — обяви той, — ще се влошат много , ако не напуснеш това място веднага.

Темпър зяпна и се изправи. Какво кроеше проклетият старец?

Илай беше чул.

— Това беше! — извика той и закрачи към тях.

Темпър погледна умолително към другите трима наемници. Те му отвърнаха с погледи, пълни с мързеливо безразличие. Никой не помръдна.

Илай размаха ножа си.

— Излез оттам.

Фаро сякаш изобщо не виждаше младия мъж. Продължаваше да гледа в празното пространство.

— Хайде стига — рече Темпър, стараейки се да звучи разумно, — не виждаш ли, че старецът се е натряскал?

Острието се насочи към него.

— Ти — изсъска Илай. Зениците му бяха разширени. — Ти да мълчиш, Бездната да те изяде!

Темпър не отвърна. Отначало се бе почувствал обнадежден от това, че при тях не бе останал нито един ветеран. Сега му се искаше поне един да го бе направил. Всеки ветеран, който бе участвал в имперски битки, независимо дали са били на сушата или в морето, щеше да подуши опасността, щеше да усети странността, да почувства заряда в атмосферата. Въздухът вонеше на Лабиринтите, на магьосничество. И единственото, което можеше да направи един обикновен войник при тези обстоятелства, бе да си плюе на петите.

Фаро наруши тишината, като обяви:

— Всички вие бяхте предупредени.

Илай се хвърли към масата, но Тренек го сграбчи за ръката. Изви я рязко и Темпър чу изпукването на костта, а след това писъка на Кууп. Тренек пусна ръката и Илай се изправи, зяпнал назъбената кост, стърчаща от месото. Отметна глава назад и нададе писък, който бе прерязан като с нож, когато Тренек стисна гърлото му с ръка. Масата бе поръсена с дъжд от горещи кървави капки и Илай падна на земята по гръб.