Иан Эсслемонт - Нощ на ножове

Беше виждал великана да разтървава мъже по молба на Кууп. Просто взимаше по един пияница под всяка мишница и ги изхвърляше навън. Но наемници? Темпър погледна към Тренек и едва не изпсува на глас; глупакът дремеше! Устата му бе открехната и лигава, а клепките затворени. Дишаше бавно и дълбоко; широките му гърди се надигаха и спускаха като духалото на ковач. Темпър изсумтя ядосано. Тази нощ сякаш всички бяха полудели.

Наемниците се засмяха и се облегнаха назад. Един от тях, най-младият, стана от стола си и закрачи наперено към тяхната маса. Хилавият младеж носеше дълга кожена ризница, срязана отстрани, която подритваше нагоре при всяка крачка. Гъстата му къдрава черна коса стърчеше във всички посоки под твърде малкия шлем. Той пъхна палците си в колана и ги изгледа от високо. Просто едно момче, помисли си Темпър кисело, с рехаво русо мустаче над горната устна. Но точно такива като него бяха най-опасни, защото имаха да доказват много.

— Къде е хубавата стока, кръчмарю? — попита той. Кууп го зяпна с разширени от изненада очи. Младежът се намръщи и премести ръката си на дръжката на ножа, втъкнат в колана му. — Не ме прави на глупак или ще използвам това.

Темпър смушка Кууп с лакът и пивоварят сякаш се събуди от дълбок сън.

— Килерът — изпъшка той, — през онази врата. Стъклени шишета.

Младежът отиде до вратата, отвори я и след малко се върна, стиснал кафяво шише. Мина покрай тяхната маса.

— Имаш ли лед в кухнята, старче?

Кууп се намръщи объркано и поклати глава.

Младежът изсумтя недоволно и се върна на масата при другарите си.

— Какво носеше? — прошепна Темпър на Кууп.

— Морантски дестилиран алкохол.

Темпър го зяпна.

— Богове, човече. Това е чист алкохол. Откога го криеш в килера?

Кууп заби поглед в ръцете си.

— Извинявай, Темп. Използвам го, за да подсиля питиетата.

— Ще са ослепели до няколко часа, но не мога да чакам толкова дълго.

Кууп отвори уста да отвърне, но един от наемниците се провикна:

— Мълчете вие там, проклети да са очите ви! Стига с това шепнене.

Кууп затвори устата си. Темпър изпъна гръб и стегна мускулите на ръцете си, но после реши да не се втурва слепешката към мъжете и отново се приведе. Щеше да почака още няколко минути, за да види какво ще стане.

Наемниците играеха на Кости и пиеха щедри глътки от кафявото шише, и пъшкаха, когато алкохолът възпламеняваше гърлата им. Темпър мълчаливо ги прокле за това, че бяха такива глупаци и аматьори — най-безполезните мъже от групата. Разбира се, че Аш не би оставил добри войници да ги пазят; имаше нужда от всички полезни хора за това, което бе планирал. Темпър стисна юмруци и реши, че не можеше повече да понася бездействието си и извика на наемниците:

— Наистина ли очаквате Аш да се върне за вас?

Кууп го зяпна.

И четиримата мъже се обърнаха, очите им блеснали в мъглата от пушек, бълващ от мангала.

— Затваряй проклетата си уста, Гуглата да те вземе!

— Значи вече ви е платил, така ли?

Най-младият от четиримата скочи от масата, но един от другите го дръпна надолу и изръмжа:

— Затвори тази уста или ще закова езика ти за ченето.

Темпър се намръщи в мъглата от дим. Почти бе разочарован, че не бе успял да ги подтикне към действие. Поне тогава всичко щеше да свърши, по един или друг начин. Търпението не бе едно от достойнствата му. Реши да ги нападне след петдесет удара на сърцето си. Това шише щеше да му свърши чудесна работа вместо оръжие. Трябваше да действа; дори не бе сигурен накъде се бяха запътили Аш и неговата банда.

Ботушът на Кууп подритна неговия. Темпър го погледна. Пивоварят бе пребледнял като призрак, а очите му бяха изскочили от орбитите си. Гледаше към земята. Темпър проследи погледа му и видя мъглата, която се стелеше по каменния под като напредващ прилив, дълбок около един палец. Извираше иззад малката врата на килера. Това тъмно стълбище към студените мазета, където никой никога не слизаше. Солиел да им е на помощ! Не стигаше бурята навън, но какво бе това, което влизаше при тях тук вътре?

Изведнъж Фаро подскочи и накара Кууп да извика уплашено. Очите на стареца, които изведнъж бяха станали ясни и разбиращи, накараха Темпър да извърне поглед; те бяха прозорци към дълбини, много по-големи, отколкото което и да било мазе. Фаро промърмори на Тренек:

— Штол ег’на лемал.

Това бе език, който Темпър никога преди не бе чувал, въпреки че му звучеше като староталийски. Но Тренек разбра. Очите му се насочиха към предната част на салона.