Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Капитан Бърк рече, че няма нищо против да я заведе в кафенето на обяд утре, ако е съгласна, и тя отвърна:

— Може би.

Дон бе освободен, върнаха му ключовете за камиона, портфейла и мазната шапка.

— Пикапът ти е отзад — рече капитан Бърк. — Мисля, че погребаха оня човек, Клетъс, в оная част на гробището, дето е за бедняци, в случай че теб или някой друг го е грижа. Предполагам, че след като ти си стрелял, няма да искаш да кажеш някоя молитва за него.

Дон погледна в портфейла си. Беше празен.

— Имах пет долара вътре — рече той.

— Не, нямаше — възрази капитан Бърк.

Дон реши, че е по-добре да се примири със загубата. Излезе навън с шапката си в ръка. Като излязохме и ние, той ни чакаше.

— Оценявам начина, по който ми помогна да изляза оттам, Хелън — каза той на мама. — Няма да имам нищо против да се върнеш вкъщи сега.

— Ти и аз сме разведени.

— Не сме венчавани от свещеник — рече той.

— Затова сме и разведени. Защото аз казвам така.

— Не си била омъжена? — попитах аз.

— Не — отвърна мама.

— Просто се събрахме — обясни Дон.

— Мамо — рекох. — Какво още не си ми казала?

Но не казах последното, защото всъщност не исках наистина да чуя какъвто и да е отговор.

Дон се опита да я придума, но мама му каза, че всичко е свършило и по-добре да не го вижда повече или ще предяви обвинения пред капитан Бърк.

Дон й се ухили.

— Имам бутилка от оня еликсир за всяка болка в жабката на камиона, ако капитан Бърк не го е изпил. Знам, че сигурно ти е липсвал. Ще ти купя още една каса, като си отидем вкъщи и търговецът се появи.

— Не ми е нужен повече тоя еликсир — отвърна тя. — От него оглупях. Реката ме направи силна.

— Реката ли? — попита той.

— Да, реката. И тези деца. И един друг човек, който не е тук сега.

— Спасих ти живота — настоя той. — Убих Клетъс.

— Клетъс не можеше лакътя си да намери дори и с карта — отвърна тя. — Ти не направи нищо да спреш Скунк. Сю Елън го стори.

— Точно така — намесих се аз. — И онова ясновидство, дето си го можел, не ти помогна много, нали? Не мисля, че изобщо имаш каквато и да е дарба да виждаш в бъдещето. Мисля, че си само един голям задник.

Отдавна ми се искаше да му кажа нещо такова и сега се почувствах добре, като го направих.

Дон ме изгледа гневно.

— Тръгвай вече — настоя мама. — Няма да заплача за Клетъс, но Дон, няма да плача и за теб. Единственото, което ще кажа, е, че съм изненадана, че си зарязал къщата и си дошъл чак дотук. Това ще ти призная.

— Мога да те отведа у дома — настоя той малко по-твърдо. — Мога да те принудя.

— Не мисля, че можеш — отвърна Хелън. — Ще крещя и капитан Бърк ще ме чуе.

— Той няма да е тук през цялото време — рече Дон.

— Не, но точно сега е наблизо — отвърна тя. — И не се боя от теб. Отивай и влизай в пикапа, прави каквото щеш с живота си, но аз приключих с теб. Не предпазих Сю Елън както трябваше там в оная спалня в онова мое опиянение. Сега ще я защитя. Ще умра, но няма да ти позволя да я докоснеш.

— Не съм имал нищо предвид с това — рече Дон. — Просто се опитвах да й направя комплимент.

— Всякакви намерения си имал и аз трябваше да те спра — каза мама. — Ако те видя да се мотаеш наоколо, кълна се, ще кажа на капитан Бърк и ще му обясня как съм те защитила с някои лъжи, но съм си променила намеренията и ще призная, че си бил в съюз с Клетъс, за да ни убиете и да вземете парите.

— Макар че няма никакви пари — добавих аз.

— Да — потвърди мама, като разбра какво правя. — Макар че няма никакви пари.

— Клетъс измисли това, задето Джинкс го удари по главата със сопа — продължих аз. — Търсеше отмъщение.

По дяволите, вече лъжех така непринудено!

— А ти се съгласи да преследват Сю Елън и да я убият срещу седемдесет и пет долара — не спираше мама. — Чух те да се съгласяваш.

— Нищо не съм имал предвид — викна той. — Ако беше така, нямаше да убия Клетъс. Само така си говоря. Не бих допуснал някой да нарани Сю Елън.

— Начинът, по който го правиш, ме вбесява, Дон — рече мама. — Искаш ме обратно, за да ми пъхнеш в ръцете оня еликсир, да ме затвориш на горния етаж в оная порутена къща като порцеланова кукла. Няма да се промениш. Никога. Ще ме удряш, когато побеснееш, после ще ми казваш, че не си искал и че ще се промениш, но това няма да стане. Доколкото те познавам, някой ден ще убиеш и мен, както уби Клетъс.

Дон изгледа мама проницателно с надеждата да забележи някое слабо място в позицията й, но такова нямаше. Погледна към мен, после към Джинкс. Не помръднах, тя също.