Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Е, не напусна града. Обикаляше наоколо с камиона си, който имаше вехто чергило отгоре. Спеше на предната седалка и от време на време слизаше долу при реката, където има пристан за лодки, оглеждаше, после се връщаше и пак се въртеше наоколо. Рояци мухи кръжаха отзад над камиона, така че накрая го накарах да ми покаже. Знаете ли какво имаше там? — попита Бърк, като въртеше очи ту към мен, ту към Джинкс, сякаш бихме могли да имаме някаква представа.

— Не, сър — отвърнах.

— Труп на мъж, при това доста разложен. Имаше дупка в гърдите, огромна, цял трактор да влезе, дори и цял товар слама да влачи.

— Това е грамадна дупка — рекох.

— Да, грамадна беше — потвърди той.

Капитан Бърк остави тази кървава, оплюта от мухи картина, която бе нарисувал за въздействие върху нас, но ние не знаехме ни най-малко какво да правим с нея. Сякаш за да поддържа напрежението Джинкс рече:

— Труп на мъж, а?

— Да. Бил е мъртъв от доста време и беше се сварил под чергилото. И знаете ли какво направих?

Поклатихме в недоумение глави.

— Арестувах този човек, Дон, втория ти баща. Арестувах го и го разпитах кой е онзи човек отзад в камиона.

— Изглежда ми добър подход — рече Джинкс.

— Така си помислих и аз — каза капитан Бърк. — Кой, по дяволите, е оня и как е умрял? Той ми каза: „Ами, онзи там е Клетъс и аз го гръмнах в гърдите с пушка.“

Млъкна и ни погледна.

— Как ви се струва тая история дотук?

Нито Джинкс, нито аз знаехме какво да отговорим, затова изчакахме като птици в небрано лозе.

— Питам го аз: „Как така стана, че го застреля?“ а той отвръща, защото Клетъс бил платил на някакъв луд негър на име Скунк да ви излови всичките — трябва да е ставало въпрос за вас, а той не искал някой от вас да умре. Каза и че ставало въпрос за някакви пари.

— Не е искал никой да умре? — повторих аз.

Капитан Бърк кимна.

— Така каза.

— Няма никакви пари — рече Джинкс. — Всичко си е някаква негова измислица.

— Така ли било? — попита Бърк.

— Така беше — потвърди Джинкс. — Клетъс му казал някаква измишльотина и смятам, че известно време сам си е вярвал.

В този миг се чудех дали Джинкс е страшно умна — или просто копае огромна дупка, в която да паднем.

— Този Дон Уилсън казва, че някакво момиче било убито и това някак задействало нещата, макар че в действителност не знаел как точно е започнало, нито каквото и да е друго. Само, че неговата доведена дъщеря, това трябва да си ти… едно момче, което не е тук, доколкото виждам, и малко чернокожо момиче, което си ти… били нейни приятели. Каза, че онова момиче се удавило, а за краката й била завързана шевна машина и оттам започнало всичко.

— Но той не знае как е започнало? — попитах.

— Така каза — отвърна капитан Бърк. — Дон каза, че мисли, че точно Клетъс я е убил. Каза, че не били близки в тяхното семейство, имали някаква разправия, май за някакви пари, и Клетъс я е убил. Той твърдял, че вие сте взели парите, и тогава решил да използва оня Скунк. Не ми се вярва, че такъв съществува.

— Съществува — рекох.

Тази част със Скунк не го вълнуваше много.

— И казвате, че няма никакви пари? — попита, сякаш искаше да получи част от тях.

— Имаме само десет долара за двете — обясни Джинкс и измъкна от джоба си парите, които бяхме взели от тенекията, тупна ги на бюрото. — Ето ги с малко мъх от джоба ми.

— Вторият ти баща казва, че онзи Клетъс е пратил по дирите ви оня луд убиец на име Скунк, дето казвате, че е истински, а той самият не искал това. Опитал се да накара Клетъс да отмени задачата. Ала Клетъс не бил съгласен. И така, Уилсън застрелял Клетъс; каза, че тръгнал да търси онзи убиец, когото Клетъс наел, но не го открил. Дошъл тук да види дали няма да се появите и да хванете някой автобус или нещо такова. Идваше до автобусния гараж, паркираше отпред и стоеше по цял ден, докато не забелязах рояка мухи и не надзърнах отзад в пикапа му. Попитах го защо просто не е изхвърлил тялото. И знаете ли какво ми отговори?

Поклатихме глава недоумяващо.

— Каза, че след като го убил, го хвърлил отзад, покрил го и просто вече не се сетил за него. Можете ли да си представите? Онзи човек с дупка в гърдите лежи отзад в камиона и смърди като нужник, навсякъде хвърчат мухи, а той бил забравил за него. Нещо му има в главата на тоя човек, само това мога да кажа.

— Наистина имаше нает убиец — рекох, като смятах, че не е обърнал внимание първия път, като го споменах.

— Онзи Скунк ли имаш предвид? — попита той.

Тогава ми хрумна, че може да ни върти, за да провери дали няма да променим историята си. Реших да добавя още и то да е истина.