Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Той не каза на мама какво е сторил, а ние двете с Джинкс не настояхме. Решихме, че в този момент най-добре е да не дърпаме кучето за опашката.

Преди лягане тази вечер двете с мама имахме миг насаме на верандата на пансиона. Седяхме в люлеещи се столове и се наслаждавахме на бриза. След известно мълчание попитах:

— Мамо, още ли сънуваш онзи черен кон?

— Знаеш ли, след като убихте Скунк, сънят почти спря, само от време на време ме спохожда. Но в нощта, след като се сбогувах с Дон, сънувах, че съм хванала оня с белите криле и той ме отведе. Странното беше, Сю Елън, че бях гола-голеничка, както съм се родила, и яздех на онзи кон нагоре в нощното небе, право към луната. Погледнах надолу — след мен се носеше черният, летеше без криле и после се разпадна все едно бе сглобен от слепени, разсъхнали се части, нощта ги погълна и те изчезнаха. Аз и белият кон продължихме да летим, летяхме бързо към луната. На следващата нощ не сънувах изобщо нищо за това.

— Предполагам, че така е добре — рекох.

— Да — потвърди мама. — Сигурно е така.

Спахме, а билетите бяхме оставили на една маса в другия край на стаята, кутията с праха на Мей Лин бе върху тях, а тази с парите — в близост. През нощта се събудих в малкото си легло с усещането, че съм на сала и че плавам надолу по реката. Огледах стаята; отне ми известно време да осъзная, че не само не съм на него, но също и че Скунк вече не ни преследва и че никой вече не е по петите ни. Измъкнах се от леглото, облякох си ризата и гащеризона, сложих си обувките и се измъкнах навън.

Запилях се надолу по улицата към реката. Беше си дълга разходка, но нощта бе хубава и аз й се насладих. Долавях мириса на реката, чувах я, преди да стигна до нея. Спрях до мястото, където капитан Бърк ни бе натоварил с Джинкс в моторницата и ни бе откарал нагоре по течението.

Седнах върху равната земя, така че да мога да виждам водата. Реката не бе твърде далеч от мен. Можех да се изплюя от там, където седях и без проблем да улуча мътната вода. Нощта не бе светла. Луната беше тънък сребърен диск — като изкривеното острие на нож. Все пак бе достатъчно ярка, за да виждам кафеникавата вода добре. Реката си течеше все едно нищо изобщо не се бе случило на нея, на нас или на когото и да било друг. Беше си същата. Внезапно ми хрумна, че тази река е като живота. Просто плаваш по нея и ако се изсипе дъжд, някой порой или нещо подобно и част от нея се разлее извън брега си, след миг всичката ще се върне обратно. О, може да изглежда малко различна, но ще си е същата, наистина. Тя не се променяше, променяха се хората около тази река. Знаех, че така е станало с мен. С мама също, с Тери, а може би дори и с Джинкс — за нея бе трудно да се каже.

Ала тази подобна на кафява змия река си оставаше досущ същата, течеше си от единия до другия край към огромното безкрайно море.

Станах, поизтърсих се и се върнах в пансиона. Влязох в стаята и тихичко вдигнах кутията, в която бе Мей Лин, подържах я за миг и мълчаливо й благодарих, защото, макар да й бях малко ядосана, тя по свой си начин ни беше събрала заедно, превърнала ни беше в семейство, беше ни изпратила надолу по реката да открием кои сме и накъде отиваме.

Взех своя билет и оставих внимателно кутията. Седнах до прозореца с него в ръка — в очакване да пукне зората.

Кръгла мрежа с оловни топчета накрая, която се замята, за да се лови риба с нея. (Всички бележки под линия са на преводача.)

Мила, скъпа, душичко (като обръщение).

Дървосекач от северноамериканския фолклор, един от най-известните и популярни герои. Описван е като великан с необичайна сила, често придружаван от своя другар, Babe the Blue Ox.

Американски каубой, герой от множество измислени истории.

Безцветна, маслена, запалима течност, извличана от дървесен или каменовъглен катран посредством дестилация.

Птица, принадлежаща към разред Врабчоподобни, от семейство Присмехулникови, известна с навика да имитира звуците на насекоми и земноводни, както и песни на други птици.

Шлеп, баркас.

Козел, който води стадото на заколение и чийто живот бива пощаден.

Опиева тинктура.

Прасе, пуснато на воля да оцелява само.

Разговорно, диалект: „не съм“ „не е“; Сю Елън и Джинкс постоянно използват диалектната форма.

Шинда, шиндел — дъсчица, използвана вместо керемида.