Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Тя поклати глава. Облиза устни и рече:

— Чувала съм мама и татко да разправят, че са познавали майката на Скунк. Че след като робите били освободени, тя работела за нашето семейство, перяла, вършела разни работи, готвела. Живеела в барака накрая на имението на предишния си господар Евал Търпин. Той отдавна бил умрял, но внукът му, Джъстин, живеел там и нямал живи роднини. Но пък онези, които били роби преди, оставил да живеят във фермата, както и децата им и внуците също. Не ги наемал на работа, нито им плащал нещо, защото самият той нямал нищо. Също като моето семейство — когато памукът вече не бил господар, семейството му се разорило завинаги.

Една от жените, които живеели там, се казвала Мери. Тя забременяла от негър с наполовина команчи кръв, и родила. Нарекла детето Абсалом. Изобщо не бил наред, разравял земята с пръчка, убивал мравките и се хилел. Така казваше татко. Казваше, че не спирал да приказва, но повечето били глупости. Дори заподозрели, че е убил една от ценните хрътки за лов на миещи мечки на баща ми, като я нахранил с месо с парчета стъкла в него. Татко казваше, че никога не разбрал това със сигурност, но го подозираше. Казваше, че старото куче било от най-добрите и следвало Абсалом навсякъде като домашен любимец, а после момчето му сторило това. Вероятно само за да го гледа как страда.

Когато Абсалом бил малък, на баща му, мелеза, му омръзнало да го слуша да бръщолеви; затова веднъж го натиснал, изтръгнал езика му с клещи, избягал и вече никой не го видял. Не минали и няколко години и когато момчето било на около десет майка му започнала да се бои от него. Казвала, че се събуждала нощем, а той стоял надвесен над нея и я гледал — също както гледал и мравките. Един ден го подбрала, качила го на една лодка. Тогава бил рождения ден на момчето и по-късно тя разправяла, че сметнала момента за подходящ. Казала му, че отиват за риба, но вместо това го изтикала от лодката, блъснала го във водата, навела се и го натиснала надолу, под водата.

Баща ми каза, че го направила и не съжалявала за това, защото мислела, че в това дете има нещо сбъркано и че е сторила нещо, което била длъжна да стори. Онова, което Бог би искал от нея да направи. Казала, че виждала очите на момчето да я гледат изпод водата, помежду пръстите й, докато го натискала надолу. Казала, че очите му били ледени като стъклени топчета. Ама той не се удавил. Тя взела едно от веслата и го ударила няколко пъти. И реката го отнесла. Помислила, че е мъртъв. Но накрая той излязъл на брега и оцелял. Заживял в гората като някое диво животно — край него се разнасяла воня, и затова започнали да го наричат Скунк.

— Вече съм им разправяла тая история — обади се Джинкс.

— Добре тогава — рече старицата, — ако си я разказала по същия начин като мен, значи си им казала истината.

— Оная част с клещите беше нова — рече Джинкс.

— И малките детайли имат значение — отбеляза старицата.

— Пропусна да споменеш как живее по места, над които окача кости и тем подобни и те дрънчат от вятъра.

— Не съм я чувала тая част.

— Не ни каза нищо повече от онова, което повечето хора разказват — отбеляза Джинкс. — Не ти вярвам, че баща ти е познавал Скунк или майка му. Мисля, че само дрънкаш глупости.

— Разказвам я както са ми я разказали на мен — рече старата. — Белите хора са надеждни и честни.

— Ха — викна Джинкс.

— Ето ти сега още подробности — рече старицата. — След като Скунк пораснал, след като всички мислели, че е мъртъв и се е разложил в горите, той се завърнал. Бил вече млад мъж и някак си бил оцелял. Татко каза, че една сутрин Джъстин Търгаш отишъл до колибата на Мери, защото бил започнал да се среща с нея тайно, но като стигнал там, тя била одрана и закована отстрани на бараката, опъната като животинска кожа. Останали били само главата и кожата, а между зъбите й бил пъхнал гребло за лодка. Никога не го забравил и така всички разбрали кой е бил. Вътрешностите й били извадени, струпани на дънера за цепене на дърва в двора, и още били топли. Търгаш бил изпуснал Скунк само за няколко минути. Китките й ги нямало. Отрязани били. Казват, че така постъпва всеки път, когато убие някого — заради това, че ръцете на майка му са го натискали под водата, той се опитвал да изплува, ала ръцете й го натискали надолу. Не мога да твърдя, че това е причината, но така говорят хората. Не може да понесе мисълта за тях, защото нейните се опитвали да го удавят.

Както и да е, след време се разчуло за него и станало известно, че е следотърсач и убиец, ако му платиш с онова, което пожелае. Мислех си, че досега може наистина да е умрял, но ако разказвате вашата история вярно, смятам, че не е.