Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

В кутията имаше триони и всякакви ножове. Старицата взе каквото й трябва, накара ни да ги отнесем до котлето и да ги сложим във водата, която сега вреше бурно. Затегна пръстена още малко и опъна ремъка на ръката му. Тери простена веднъж, после млъкна и застина неподвижен.

В кутията имаше щипци, накара ни да ги потопим във водата и да ги използваме да хванем инструментите, да ги извадим оттам и да ги поставим в кутията. Реших, че ако се опитваше всичко да е чисто, то имаше вероятност кутията да не е много стерилна, но моментът не беше подходящ за такива мисли. Беше най-доброто, което можеше да получи, и аз го знаех.

Когато инструментите малко се поохладиха, тя ги чукна в дръжките на триона с ръце, които не изглеждаха кой знае колко чисти, и каза:

— А сега по-добре го дръжте здраво.

Можете да си представите колко бе зле. Тя започна първо с ножа, разряза плътта дълбоко и тогава Тери започна да крещи. Опита се да седне, но Джинкс седна на главата му като слон връз табуретка. Аз държах краката му, мама — здравата му ръка, а старата вещица държеше другата за моравата китка. Разряза ръката в кръг все едно правеше нарез на стрела, после захвърли ножа настрана, грабна триона и продължи с него. Режеше бързо. Когато почти бе срязала костта, спря и седна назад — изпотена, дишаше тежко.

Тери крещеше толкова силно, че можеше да събуди и мъртвите, и като се има предвид, че Джинкс бе седнала точно върху главата му, това си бе истински подвиг. Опита се да се освободи от нас, но ние го държахме здраво.

— Не съм вече толкова млада, както някога — каза старицата.

— Изтощих се, но още не съм свършила с тоя кокал. А и трионът се е изтъпил.

Без да каже нито дума, мама взе резервно острие и го затегна на мястото на старото. Залови се за работа и свърши само за няколко секунди. Когато приключи, старата жена, която бе срязала ръката така, че бе оставила голямо парче кожа да виси, сега го преметна, загърна, извади от кутията игла и дебел конец и се захвана да шие.

Някъде по това време Тери престана да крещи и да се мята и за миг реших, че Джинкс го е задушила със задника си. Ала когато тя стана от главата му, веднага забелязах, че диша. Беше припаднал.

Старицата дишаше тежко и ми се стори, че чувам как сърцето й блъска в гърдите като пеперуда с крилете си в някой буркан.

Джинкс взе пистолета от пода.

— Сега, след като е закърпен — рече тя и го насочи, — май мога просто да ти пусна един куршум в главата.

Старицата я погледна така равнодушно все едно гледаше салата.

Трябва да кажа за Джинкс, че е от онези хора, дето са способни да извършат онова, за което говорят, защото тя дръпна спусъка. Чу се щракване. Тя зареди и стреля отново, но нищо не се случи. Погледна надолу към пистолета.

Старицата почеса брадата си и рече:

— Вътре има патрони, но в тях няма барут. Отворих ги и го изсипах. Използвах го веднъж да обгоря една рана на коляното си. Върши добра работа, ако знаеш какво правиш, и може да отнеме болката, но не използвай много, да не се подпалиш или да ти гръмне задникът.

Джинкс вдигна пистолета, сякаш искаше да удари старицата. Мама хвана ръката й.

— Тя е лоша. Не е нужно и ние да ставаме такива.

— Не съм чак толкова лоша — възрази старицата и изглеждаше наистина изненадана, лицето й бе увиснало подобно на восък, който се стича от запалена свещ. — Спасих живота на това момче. Просто съм сама тук и никой не ми е останал да се погрижи за мен.

— Никой няма и да поиска — сопна се Джинкс и рязко освободи ръката си. — Да не би да им е притрябвало?

— Всички се нуждаят от малко помощ — рече старицата. — Всеки човек трябва да си има някого.

— Невинаги го получават — отвърна Джинкс.

— Права си — съгласи се старицата и се опита да се надигне от пода, но не успя.

— Предлагам да я изнесем навън, да я увесим на някое дърво и да я налагаме с тояга по главата — рече Джинкс. — Както Сю Елън каза, че трябва да го направим, също както тая дърта вещица рече, че баща й и братята й са сторили с оня човек.

— Няма да постъпим така — намеси се мама.

— Нямаш думата в тая работа — сряза я Джинкс, но не отиде по-далеч.

Мама посегна и грабна пищова от ръката на Джинкс, захвърли го, той се удари в стената, от удара от един рафт се разхвърча хоросан и се разби на пода.

— Не желая да чувам това повече — рече мама. — Имам право на глас. Може и да нямах в началото, но преминах през всичко, през което минахте и вие. Казвам каквото си искам и ако смяташ, че можеш да правиш с нея каквото ти искаш, ще трябва да започнеш първо от мен. Ние не сме такива хора. Ако беше я застреляла, щеше да съжаляваш. Не би искала да си такава. Ти не си такава.