Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

— Защо ще ни помагаш? — попитах я.

— Не знам точно — отвърна старицата.

— Ръката му е зле, деца — обади се мама. — Наистина е зле. С всеки изминал момент се влошава.

— Искаш да кажеш, че трябва да я отрежем? — попитах.

Старицата се обади, преди мама да успее да отговори.

— Ако не искате, имам лопати отзад зад къщата. Ще ви прилегнат хубавичко на ръцете, та да изкопаете гроб.

Погледнах към Тери. Дишането му едва се забелязваше.

— Давай, направи го — рече мама.

— Какво? — възкликнах. — Как така ти избираш?

— Някой трябва да го направи.

— Тя е само една зла старица, която иска да отреже нещо, каквото и да е и на когото и да е — намеси се Джинкс. — Не можеш да казваш нищо. Той е наш приятел, не твой.

— Мога да го направя, мога и да не го правя — рече старицата.

— Може ли да го погледнем по-отблизо? — попита Джинкс.

Старицата вдигна пищова, отмести се малко назад по задник и рече:

— Гледайте колкото щете, но ако ме нападнете, ще стрелям.

Джинкс се приближи първа, след нея и аз. Тя се наведе, погледна съвсем отблизо.

— Тери — прошепна.

Той не отвърна. Очите му бяха обърнати нагоре, подбелени, с цвета на току-що снесени яйца.

Тя докосна потното му чело.

— Толкова пари, Сю Елън.

Аз също го пипнах и побързах да се съглася.

— Сякаш в него пламти буен пожар.

Погледнахме ръката му. Беше почти черна вече и подпухнала като тлъсто парче шунка. По черното имаше червени ивици и плътта му се бе нацепила. Миришеше силно на гнило. Изтичаше гной, а мухите бяха снесли ларви в раната.

— Смятам, че нямаме избор — рекох и погледнах Джинкс.

— Не съм съгласна с този — каза тя.

— Няма ли някъде доктор наблизо? — попитах старицата.

— Можете да го закарате с лодка, ако ви пусна, а няма да го направя. Имам нужда от вас, хора, да ми помагате тук. Стара съм. Нямам си никого.

— Единствените приятели, които можеш да имаш, и тях ги държиш на мушката — рече Джинкс.

— Май е така — рече старицата. — Но мога да го понеса.

Погледнах към мама. С годините се бях научила сама да решавам, но сега ми бе нужен съвет.

— Какво да правим, мамо?

— Най-добре ще е да го види лекар — отвърна тя. — Ала дори и той няма да може да спаси ръката му. Вече я е загубил. Единствено важно сега е да не загубим Тери. По-добре да изгубим част, а не целия него.

— Послушайте я — рече старицата.

— Трябваше веднага да го заведем на лекар — каза Джинкс. — Още като пострада.

— Трябваше, можеше — измърмори старицата.

— Режи, стар прилеп такъв — рекох със сълзи на очите. — И го направи както трябва. Както трябва, че с оръжие или не, Бог да ми е на помощ, ще те убия, ще те провеся на някое дърво и ще те удрям с пръчка, както баща ти и братята ти са сторили с горкия човек.

— Щом си умрял веднъж, вече няма значение — отвърна тя. — Нищо няма значение.

— Направи го тогава! — извика Джинкс. — Направи го! Направи го и приключвай, стара вещице!

— Вие отстъпете натам. Ще имам нужда от теб, жено — рече тя и кимна към мама. — А вие двете ще трябва да правите каквото казвам, когато ви извикам. Гледайте водата да е гореща.

Старицата отвори дървената кутия. Вътре имаше кожен ремък, тя го взе, завърза ръката на Тери над лакътя и го затегна с метален пръстен с винт, който извади от кутията. Извади и малка бутилка и я постави на пода.

— Тук трябваше да е етерът — каза тя, — но нямам повече. Ще трябва да мине без него.

— За какво е той? — попита Джинкс.

— Да го упои, замайва го — отвърна тя. — Не усещат силно болката.

— А за Тери какво ще има против болката? — попита Джинкс.

— Нищо, освен да действам бързо — рече тя. — Може да излезе от унеса си и ако това стане, ще трябва да го държите. Ще натискате главата, ръцете и краката. Може да се наложи да седнете отгоре му, но трябва да го държите здраво.

Тя преплете старите си кокалести пръсти и леко ги изпука.

— Да се залавяме.

Старицата затегна кожения ремък и завинти пръстена. По цялата ръка на Тери рукна гной, от китката и по-нагоре.

— Ще режа под лакътя колкото сметна за нужно. Ще отрежа доста от кокала и ще запазя колкото мога кожата, но голяма част е изгнила. Може да не успея да я загърна. Може да стърчи чукан, което няма да е добре. Но каквото — такова.

Старицата ни погледна.

— Сега ще оставя този пистолет настрана и може да се сборичкате за него, ако щете. Не съм толкова силна вече. Но ако го направите, това момче няма да бъде оперирано. Ако го грабнете, след като свърша, може да реша да не го затворя както трябва. Трябва да оставите пистолета за мен. Чета в очите ви, че имате планове, но ви казвам, когато го срежа, разрежа с триона и го зашия, вие ще имате нужда от мен, за да сте сигурни, че няма да загине. Във всеки случай и това е възможно. Но трябва да ме оставите на мира, защото ако той има някакъв шанс, това съм аз.