Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

— Мога и да стана — отвърна Джинкс.

— Права е, Джинкс — намесих се. — Ние не сме такива. Не искаме да сме също като нея.

Джинкс се загледа в пода в кръвта на Тери, която се бе насъбрала на локвичка там. Погледна старицата, която се опитваше да предизвика състрадание. Дори някое куче с трън в лапата не би изглеждало така окаяно като нея.

Мама й помогна да стане и я отведе до люлеещия се стол. Щом вече се озова там, тя се залюля леко, гледаше ни яростно с влажните си очи и дишаше тежко.

— Трябва да почистите тая кръв от пода ми — рече между две глътки въздух. — Направих услуга на вашето момче, сега и вие ми отвърнете със същото. Дължите ми го.

— И ти си една — рече мама и поклати глава.

Погледнах към Тери, после към старицата.

— Ще го сложим в твоето легло и точно там ще остане, докато е достатъчно добре, за да си тръгнем. Ще ти се наложи просто да спиш в тоя стол няколко дни. Надявам се само, докато е в гнездото ти, да не пипне някоя болест или част от лошотията ти да не е под завивките, та да се лепне за него.

Старицата сбърчи нос, затвори очи, облегна се назад в стола и се залюля бясно.

Излязохме навън до кладенеца и донесохме вода, за да почистим. Навсякъде по пода имаше кръв, ние също целите бяхме оцапани с нея. Мама стопли вода и изпра дрехите ни, докато ние стояхме там, увити в одеялата на старицата. Мама дори помогна и на нея да смени дрехите си и я поизбърса малко. Всичко това свършиха насаме в спалнята. Ние избърсахме кръвта от пода, навихме на руло килимчето, където бе опериран Тери, и го сложихме в отсрещния край на стаята.

Намерихме малко уиски и го изляхме върху чуканчето на Тери, за да не се инфектира. Старицата имаше аспирин, дадохме му два. Той все още бе в несвяст и се съмнявам, че ще си спомни, че ги сдъвка и отпи вода. Когато мама го преоблече в изпраните му и изсъхнали дрехи, ние го отнесохме до спалнята, сложихме го в леглото, подпряхме го с възглавници и го завихме с тънко одеяло.

Взех един парцал, върнах се в другата стая, вдигнах отрязаната ръка и я поставих в кутията с трионите, после я затворих. Сложих я на полицата над камината. Не знаех какво друго да направя с нея.

Влязох и погледнах Тери, поседях на стола до леглото известно време, после бе ред на Джинкс да се опъне.

В другата стая старицата още беше в люлеещия се стол. Мама намести няколко възглавници да й е по-удобно, донесе одеяло и зави коленете й. Беше вече почистена, но продължаваше да е с онова глупаво боне на главата, а по него имаше капки от кръвта на Тери оттам, откъдето от раната бликна, когато първо го сряза. Тя се люлееше и гледаше огъня в огнището.

Мама използва едно голямо черно котле да сготви листа от глухарчета, които бе откъснала пред входната врата на къщата. Намери бутилка оцет, сол и черен пипер и направи каквото можа.

Докато течността в котлето къкреше, се спусна тъмна нощ. Отидох да се уверя, че резето на вратата е пуснато. От вътрешната страна на прозорците имаше дървени вратички, които се затваряха отвътре. Затворих ги и пуснах резетата.

— На два от прозорците има мрежа — обади се старицата. — Може да оставиш капаците отворени. Ще е по-хладно.

Не й отговорих. Бих предпочела по-хладния въздух, но си мислех за Скунк. Бях престанала да мисля за него известно време, но сега той отново се върна в мислите ми.

Занесох на Джинкс купа от манджата с листа, върнах се, взех и своята. Седнах на пода близо до мама и старицата, която мляскаше тези сготвени треви с беззъбата си уста така звучно, че и някой шопар би излязъл от стаята от неудобство. Ние обаче не можехме да излезем, трябваше да го понесем. Затова си седяхме и хапвахме. Беше вкусно, макар че всичко би имало хубав вкус в този момент, стига да не ти строши някой зъб.

Когато старицата свърши, тя ми подаде купата си да я сложа настрани, облегна се назад и постави ръце на корема си.

— Невинаги съм живяла така. Печелехме от памука. Имахме роби. Спомням си. Бях… чакай да видя… на десет години, когато войната между Севера и Юга стигна до злощастния си край. Захванахме се да гледаме царевица, когато приключихме с памука, и известно време я карахме добре. После се случи това-онова, малко жега някоя година, недостатъчно дъждове и паднахме в дупка, от която изобщо не можахме да се измъкнем. На татко накрая му писна и се гръмна. Мама избяга с някакъв си, сестра ми се омъжи и замина на север. За някакъв проклет янки, можете ли да си представите? А той бил преди това войник в армията срещу Юга. По-скоро бих се примирила да се захване с някой крадец на коне.