Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Старицата се наведе и застана на колене, както би направил кон, който се опитва да се намести, преди да се гътне на една страна. Тя направи нещо подобно, докато изви колене и седна на задника си. Постави пистолета на килима до Тери, посегна и пипна челото му.

Погледна нагоре към нас.

— Вън има кладенец, отстрани на къщата. Една от вас, момичета, но не и двете, да отиде там, да завърти колелото и извади кофа вода и да я донесе тук.

Аз излязох и го направих. Когато се върнах и поставих кофата долу, старицата не ми обърна много внимание. Оръжието лежеше на прашния килим, бе лесно да го грабна. Ала се поколебах. Тя оглеждаше ръката на Тери и нещо в начина, по който го правеше, ме накара да си помисля, че може би знае какво върши. Отидох до нея и седнах отново на пода.

— Тая ръка никак не е добре — рече. — Ей, ти там — обърна се тя към Джинкс. — Отиди до оня сандък, отвори го и ми донеси оная дълга дървена кутия от него.

Джинкс донесе кутията. Този път старата жена хвана пистолета. Предполагам, че цялата тая работа, дето каза, че е имала робиня, когато била дете, и че я продали, я накара да осъзнае, че Джинкс може да е в лошо настроение. Както и да е, тя постави кутията долу и старата жена ме накара да дотъркалям едно дърво. Не можах да разбера защо е необходимо това, но като го направих, се върнах и седнах отново на пода.

Старицата нави ръкава на ранената ръка и когато направи това, аз ахнах от ужас. Не само китката бе потъмняла и изгледаше страшно, ами цялата ръка, чак близо до лакътя. Жената постави кокалестите си пръсти отстрани на врата му.

— Няма ясен пулс — рече. — Няма да живее дълго с тази ръка. А може би и без нея.

— Какво да правим? — попитах.

— Домъкни оная кофа с вода, дето те накарах да донесеш, и я налей в оня казан до огъня. Свали този, дето е окачен над него, разпали и сложи водата да заври. Ще трябва да отстраня тая ръка.

— Да я отстраниш? — повтори Джинкс.

— Трябва да се отреже — рече старата жена.

— Върви по дяволите — рече Джинкс.

— Не е мой проблем — обясни старицата, — но трябва да се отстрани и знам как да го направя.

— Може да ни пуснеш да отидем да намерим лекар — рекох.

— Мога, но няма да го направя — отвърна тя. — Освен това нямам кола и си изядох катъра за оран, именно затова в къщата бе истинска бъркотия. Излязох и го застрелях, не можах да го убия, той влетя вътре през отворената врата и последва страхотна борба. Обзалагам се, че го прострелях четири пъти. Риташе, мяташе се и хвърляше къчове. Преобърна всичко тук. Дори като се сгромоляса, трябваше да презаредя и да стрелям още два пъти. Много обичах тоя катър. Казвам ви го, за да разберете, че вас, хора, дори не ви познавам. Тъй че не се опитвайте да се опъвате.

Това, което ви казвам, момичета, е, че докато го завлечете до лекар, дори и да ви пусна да тръгнете, той ще се вкочани като спечена буца пръст. Дори и да отстраним ръката, няма голям шанс. Много е зле.

Ние просто седяхме там втрещени и се опитвахме да проумеем това, което ни казва.

Старицата потупа дървената кутия.

— Това тук са хирургически инструменти — рече тя. — Баща ми беше хирург по време на Гражданската война, а след войната бе доктор в другия край на Тексас, близо до някакъв град на име Мейсън. Като бях само на около дванайсет, му помагах да се грижи за хората. Знам как се прави това. Помагах му няколко пъти, даже два пъти го върших сама, когато той поостаря, разболя се и започна да пие. Никой не разбра, че аз съм го направила, защото пациентите бяха упоени с етер. Аз обаче знаех как да свърша работа, защото бях гледала татко. Ще трябва да работя бързо, да отмахна парче кожа и да разрежа с трион кокала. Ще съм свършила още преди да успеете да си обършете задника.

— Не можеш да му причиниш това — възрази Джинкс, а очите й бяха пълни със сълзи. — Твърде красив е да загуби ръката си.

— Всички са по-хубави днес, отколкото ще са утре — отсече старицата. — Но мъртъв изобщо няма да е хубав.

— Трябва да грабна една цепеница и да ти размажа главата — разпали се Джинкс.

— Можеш да опиташ — отвърна старицата. — Ала аз знам как да му дам шанс. Не мога да направя това с разбита глава. А ръката ми добре познава този пистолет. Беше на баща ми, убивал е янките с него. Зареден е с патрони, цели шест. Добър стрелец съм. Избила съм доста дивеч, един подивял катър, а когато бях млада и хубава като майка ти, веднъж гръмнах един ухажор, който не знаеше къде да си държи ръцете. След като умря, баща ми и братята ми го провесиха на въже от едно дърво, обикаляха с коне около него и го удряха със сопи, докато вече не можеше да се познае дали е мъж или телешки бут. Значи съм имала куража да го направя.