Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Светкавиците следваха една след друга сега и пътят ни се осветяваше ярко на всеки няколко секунди. Използвах ярката светлина да поглеждам към брега, после към плитчината, но не виждах Скунк. Може би бързото течение ни бе отнесло толкова далече, че той не можеше да ни настигне.

Беше така противно и ужасно да си във водата на този разпадащ се дънер, стори ми се, че бихме могли да слезем от него в плитчината и да вървим през гората през останалата част от пътя. Ако бяхме пред Скунк, можеше и да го изпреварим.

Каквито и да бяха добрите страни в този план, отказах се от идеята, защото последва силна светкавица и го видях да тича над нас по брега. Щеше да стигне до плитчината почти по същото време като нас, макар че тя бе по-ниско от мястото, където се намираше сега, с цели двайсет фута.

— Да се отдалечим — рекох.

И двамата можехме да използваме само едната си ръка да гребем, ритахме с крака, но продължихме да го правим и се мятахме като чудовищни сомове. Дънерът смени посоката си, но Скунк скочи. Видях как го направи при една мощна светкавица. За миг сякаш увисна във въздуха. Корените на дърветата отзад приличаха на кокалести пръсти, протегнати към него. После се появи невредим върху плитчината, приземи се леко като котка. Светкавицата угасна и стана толкова тъмно, че не можеше да видиш и собствената си ръка.

— Ритай — изкрещях да надвикам грохота на реката.

Ритахме и мятахме крака във водата и отблъсквахме със свободните си ръце.

Когато светкавицата блесна отново, Скунк беше там, тичаше към ръба на плитчината точно когато щяхме да минем покрай нея. Не беше на повече от десет фута, когато сграбчих пистолета на връвта около врата ми, насочих го към Скунк и извиках на Тери:

— Наведи се.

Тери наведе глава, а аз натиснах спусъка. Дори не знаех дали пистолетът ще задейства, защото в него със сигурност имаше вода, но имаше и куршуми и той гръмна. Последва кратко, ярко блясване и видях как птицата под шапката се откъсна и излетя настрани. Скунк се сепна и спря, а после нямаше никакви светлини, макар че можех дори и в тъмното да кажа, че Скунк замахна наистина бързо, а после чух вика на Тери.

Отминахме горната част на плитчината, докато Скунк тичаше към нас и се опитваше да ни настигне. Тери бе подхванал нещо ужасно, крещеше силно и при следващата светкавица видях защо го прави. Брадвичката, която Скунк носеше, сега бе забита в дънера ни, съвсем близо до ръката му. Едва успях да го зърна при това кратко проблясване, но веднага забелязах, че връхчето на пръста на ръката, с която стискаше дънера, бе отсечено и шуртеше кръв. Тоя проклет Скунк бе запратил брадвичката по него.

Нямаше обаче време да се тревожим за такива неща и ние продължавахме да ритаме и махаме със свободните си ръце. Когато се обърнах назад, видях Скунк да нагазва във водата. Главата му заподскача като огромна коркова тапа. Онази негова шапка за дерби изглеждаше залепена за нея — и родилно петно не би могло да е по-здраво.

Реката ставаше по-дълбока, по-широка и по-бърза и съвсем скоро ние се носехме напред така устремно, че си помислих, че ще се изпусна. Накрая трябваше да се вкопча с две ръце в дънера, същото стори и Тери. Продължихме да ритаме във водата, но най-вече реката и дъждът ни носеха напред с шеметна скорост. Надзърнах назад и очаквах да видя Скунк точно зад мен, но не го виждах вече. Не знаех дали водата го е погълнала, или се е отказал и е отплувал към брега. А може би беше някъде там, а аз просто не можех да го видя, защото не само бе тъмно, но имаше всякакви клони, дънери и тем подобни, които се носеха устремно от бързото течение на реката.

Продължавах да се надявам, че дъждът ще спре, но това не се случи. Изобщо не беше проливен, а просто онова, което мама винаги наричаше порой, а Джинкс го оприличаваше на крава, която пикае върху равна скала.

Светкавиците продължаваха да съскат по небето и от време на време някоя мълния изтрещяваше в тъмното и удряше някое дърво на брега, а то лумваше като факла. Светлината се отразяваше във водата и от нея тя изглеждаше като река от кръв. Усещах горещината на огъня да стига чак до нас. Можах да видя и нещо друго. Едно туловище във водата близо до брега, показа се от нея, после потъна пак, гмуркаше се и се бореше с течението, после видях, че стигна до брега, плъзна се нагоре и потъна в гората като сянка. Не виждах достатъчно ясно, но си помислих, че е Скунк. Как бе плувал в този водовъртеж и бе успял да стигне до брега, не можех да проумея. Помислих си, че може би очите са ми изиграли шега и онова, което видях, е някой бобър, който изглежда огромен заради лумналите огнени езици на удареното от мълнията дърво.