Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Допреди малко бях почти сигурна, че не съществува никакъв Скунк, сега нямаше начин да се съмнявам в неговото съществуване. Нито пък да не се боя от него. Той беше там, навън, и това смърдящо същество търсеше нас.

Двамата с Тери взехме по една от торбите, които Тери бе донесъл от сала, и си събрахме останалия багаж заедно с няколко консерви с храна и малко хляб. После Тери бръкна за ключа, който каза, че е скрит в рамката на вратата. Намери го веднага. Вън пред къщата, застанала на края на верандата, оставих чувала настрана, наведох се и повърнах. Когато Тери усети миризмата, той също се наведе и си изповръща вътрешностите.

Когато свършихме и с това, изстъргахме подметките си в земята, за да изчистим кръвта, отидохме до кладенеца и изтеглихме ведрото. Имаше черпак на дебела връв, гребнахме от водата и пихме поред.

Докато правехме това, погледнах нататък и видях, че вратата на колата на преподобния Джой е леко открехната. Сръчках Тери и той веднага забеляза какво имам предвид. Насочи фенерчето и тръгна натам. Извадих пистолета и го последвах.

Като стигна до колата, той погледна през предното стъкло и се извърна към мен. Поклати глава, отвори я, за да видим добре вътре. Одеялото и възглавницата на преподобния бяха там. Бяха отместени и не прилежно сгънати, както обикновено ги оставяше. Навсякъде имаше кървави петна от пръсти — по таблото, по цялата възглавница и по задната седалка. Забелязах, че има кръв отвътре и отвън по дръжката на вратата. Същата воня като от къщата се изтърколи устремно навън и връхлетя като камион с висока скорост. Удари ни така силно, че трябваше да отстъпим. За миг ми се стори, че ще повърна отново.

— Спал е в колата — каза Тери. — Скунк. Той е убил полицай Сай, накълцал е него и Джийн, дошъл е тук и прекарал нощта в колата. Това се вика кураж.

— Вика се лудост — поправих го.

Тери погледна към ръката си, вдигна я и ми я показа. Там, където бе хващал дръжката на вратата, имаше кръв. Върнахме се при кладенеца. Полях му вода и той я изплакна.

— Давай да взимаме парите и праха на Мей Лин и да се махаме — рекох.

— С удоволствие — отвърна Тери.

— Мислиш ли, че тоя Скунк се е отказал да ни търси? — попитах.

Тери вдигна рамене.

— Как можем да знаем? Съмнявам се. Мисля, че му харесва това, което върши. Дори не предполагах, че съществува някакъв Скунк, но сега съм уплашен до смърт от мисълта, че го има. Дължа извинение на Джинкс.

— Ако ни преследва, след като се е наспал, може сега да е тръгнал край реката — рекох. — Мама и Джинкс ни чакат в онази плитчина. Ако стигне там първи…

Не довърших изречението.

Тери се разбърза, отиде до бараката и я отключи. Там беше наблъскано с дъски от заниманията на преподобния. В ъгъла имаше къщичка за птици, почти довършена. Тери отиде в задната част, наведе се до стената и дръпна една от дъските. Тя изскърца, а гвоздеите поддадоха. Имаше изненадващо много място между оная дъска и тези на външната стена. Вътре имаше две доста големи тенекии от свинска мас.

Тери ги издърпа за телените дръжки и ги постави върху дъските. Намери отвертка и я използва да отвори капаците. Вътре имаше нещо, увито в стари кърпи за ръце. Извади първото, после другото и разгърна кърпите. Във всяка от тях имаше по един компотен буркан. В единия беше прахът, а в другия — парите.

— Исках да видиш как съм се погрижил за парите и онова, което е останало от Мей Лин — каза той. — Предпочитам да знаеш кое кое е.

— Вече знам — рекох. — Затваряй ги и да се омитаме.

Взехме си чувалите. Сложих единия буркан, дори не знам кой точно, в моя чувал, а Тери постави другия в своя. Пъхнах пистолета в джоба на панталона си и се измъкнахме оттам.

Решихме, че тъй като Скунк трябва да има нюх на катерица, след като е живял в горите, той ще тръгне по краткия и по-сигурен път, като се движи близо до реката. От къщата на преподобния към сала по този път растяха буйни шубраци и дървета нагъсто и ние си помислихме, че по-добрият избор за нас ще е както бяхме направили преди. Да минем по заобиколния. Може би по него нямаше да се натъкнем на Скунк.

Скунк… Беше толкова трудно да приемеш идеята, че е реален, че главата ми се замая от мисълта. Да откриеш този факт бе все едно да приемеш, че тролът от Били Гоутс Граф 26 26 Норвежка приказка за три козела и страшен трол. е реален и има нещо лично против теб.

През деня не бе толкова страшно да се пътува през блатата и в началото напредвахме доста. Като вървяхме, видяхме много змии, даже и една тропическа гърмяща змия, която не се среща толкова често. Те не са отровни, но могат бая да те стреснат, като изведнъж се надигнат и разперят глава като ветрило, сякаш са някоя кобра.