Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

— Знам какво имате предвид — отвърна Джинкс. — А аз имам предвид точно каквото казах. Можем и ще го направим. Да чакаме тук едноокият Сай да ни пипне няма да доведе до нищо добро за никого.

— Аз и Тери ще се върнем — казах на мама. — Така че не се тревожи. А дори и да продължите без нас, това не значи, че няма да дойдем. Само ще трябва да намерим друг начин да се срещнем с вас в Глейдуотър.

— Може би трябва да дойда с вас — отвърна тя.

— Имаме нужда от теб тук — рекох. — И макар че се оправяш, не си толкова добре, че да имаш достатъчно сили да извървиш целия този път, който трябва да изминем. Аз и Тери ще вървим по-бързо без теб.

Когато преподобният построи колибата на сала, бяхме скрили някои от нещата си тук, в случай че се наложеше да тръгнем набързо. Това се оказа умна постъпка. Едно от нещата бе фенерче. Имаше също канап и парцали, кибрит, чували, джобно ножче, няколко консерви сардина, които отворихме сега и ядохме с пръсти. Взехме фенерчето и потеглихме.

Минахме по плитчината, изкачихме се по брега и бе голямо бъхтене. Трябваше да използваме хлъзгавите корени да се вкопчваме и катерим по тях. На брега имаше много дървета и не бе така осветено от звездите, както на реката, защото дънерите бяха доста нагъсто един до друг. През гората бе доста трудно да се мине, но ние си пробивахме път и отмятахме храсталаци и клони, докато излязохме на една блатиста местност, по която продължихме няколко мили. Без всичките ония дървета зад нас бе светло, облаците бяха малко, но бе неудобно за вървене. Отляво имаше гора, която приличаше на стена от сенки. Отдясно имаше друга редица, но тя оредяваше на места и се спускаше надолу към водата по такъв начин, че нямаше удобно място да застанеш, да не говорим за вървене. Известно време бяхме достатъчно близо, за да чуваме реката и усещаме мириса й, но така, както бе разположено мочурището, трябваше доста да се отдалечим от нея и да се насочим към отдалечената редица от дървета. Краката ни затъваха дълбоко в калта. Когато ги изтръгвахме и стоварвахме обратно, се чуваше такова жвакане, сякаш гигантско бебе се бореше да суче от празна гърда, и се изтощихме докрай.

Можахме да се ориентираме правилно по звездите накъде да вървим, което във всеки случай не изискваше кой знае какво усилие, тъй като трябваше единствено да следваме реката обратно и щяхме да стигнем до къщата. Не бе все право напред, не и както на места насред блатото растяха храсти и къпини. Лесно можеше да се отклониш от пътеката и да не разбереш, че си се отдалечил от реката, или можеше да тръгнеш в обратна посока и да го осъзнаеш твърде късно. Така че, когато можехме да гледаме звездите, правехме го. Просто да се уверим, че вървим в правилна посока.

Стори ни се, че мина доста време, преди да стигнем до малко дърво, което растеше самотно насред блатото. Беше достатъчно голямо да се облегнем и да си починем, направихме го. Докато седяхме така, удряхме пети в дървото, за да падне калта от обувките ни.

— Излъгах те — рече Тери.

— За какво?

— За това, че не съм обратен. Опитвах се да кажа, че когато Мей Лин бе гола, тя ми въздейства някак, но не беше така. Не исках да те лъжа, но и не исках да си мислиш, че съм такъв. Тъй като сме приятели обаче, трябва да си призная.

— Тери, не ми пука.

— Наистина ли?

— Знам какъв си към мен и това ми стига. Виждам те как се държиш с Джинкс и как ти си най-загрижен да сбъднем мечтата на Мей Лин за Холивуд, а то не е нещо, по което ние двете сме толкова запалени. Гордея се с теб и съм щастлива да те нарека приятел. Вие с Джинкс сте най-добрите ми приятели.

— Чернокожо момиче и обратен — отбеляза той. — Със сигурност си си избрала странна компания.

— Единственото странно нещо са хората, които може да си помислят, че е такова.

— Значи не си разочарована от мен, че те излъгах, като ти казах, че съм проявявал интерес към Мей Лин?

— Не. Ще кажа, че ако не харесваше момчета, щеше да ми е трудно да не те харесам по оня начин — момче и момиче, нали разбираш? Ти си най-красивото и добро момче, което някога съм виждала.

— Е, ако не бях такъв, какъвто съм, сигурен съм, че щях да проявя интерес и към теб, като момче към момиче.

Той замълча и когато заговори отново, звучеше сериозно като претърпял инфаркт.

— Колкото до добър, е, не мисля, че съм чак толкова. Не съм.

— Много мило — рекох. — И си добър. Ако има значение, не си изобщо обратен. Може и да ти харесват момчета, но не си женчо. Достатъчно корав си. Точно както трябва. Много корав.