Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Мама изпълзя от малката колиба и седна пред нея. Преподобният Джой, който бе стоял прав на сала, сякаш за мишена на камъните, но нямаше и драскотина, погледна мама и каза:

— Мисля, че убих човек.

Помислих си: „Стават двама.“ Ала не казах нищо. Джинкс обаче го стори.

— По дяволите, да, уби го — рече тя. — Извъртя му главата чак отзад. Удари го така силно, че и брат му Дон щеше да умре, а може би и шопарите, дето са в двора им, щяха да се гътнат. Не съм виждала никога някого да размахва така парче дърво.

— Не съм искал да го ударя толкова силно — отбеляза преподобният и седна на сала, сякаш краката му бяха омекнали.

Още държеше пистолета в ръка и начинът, по който правеше това — отпуснато и небрежно — ме изнервяше. Мама се примъкна до него и го прегърна през раменете.

— Не знам дали не си искал — рече Джинкс. — Никога не съм виждала някой да е ударен толкова силно и това да не е нарочно. Мисля, че така си го искал.

— Джинкс, млъквай — обади се Тери.

— Не изпитвам нищо към този Джийн — рече тя. — Надявам се да е мъртъв.

— Стори ми се, че чух как нещо изщрака — каза преподобният.

— Беше вратът му — поясни Джинкс.

— Направи каквото трябваше — намеси се мама.

— Има нещо, което ми е неприятно да ви припомня — рече Тери. — Парите все още са в къщата. Както и прахът на Мей Лин.

— Какви пари? — попита преподобният Джой. — Чий прах?

Това беше онази част от историята, която мама бе премълчала, като му каза защо сме тръгнали по реката. Сега, след като плавахме напред, тя го осветли по въпроса. Когато свърши, той продължи да седи слисан и гледаше нагоре към нас със зяпнала уста. За една нощ бе загубил църквата си, убил човек и открил, че е избягал по реката с банда крадци и осквернители на гробове. Твърде много му бе дошло. Точно в този миг умът му блуждаеше някъде, където ние не можехме да стигнем, и не се и опитваше да се върне назад, поне не засега. Просто се обърна и все така стискайки пистолета, пропълзя вътре в колибата, пъхнал глава в нея, а краката му стърчаха отвън.

— Май не го прие особено добре — рече Джинкс. — Тъкмо се опитвах да му направя комплимент за замаха с дъската. Нямах лоши намерения.

Тя се загледа в краката му, които стърчаха от колибата.

— Въпреки всичко май просто ще продължи и ще пропълзи вътре целият.

— Струва ми се, че му дойде пряко сили — добави Тери.

Плавахме дълго, аз и Тери използвахме прътите салът да остава по средата на реката. Джинкс продължаваше да е на руля и бе започнала да му хваща чалъма. Преподобният беше се справил чудесно с направата му, рулят се въртеше лесно и задържаше сала в правилната посока, не допускаше да се върти.

Преподобният Джой не бе помръднал от мястото, където лежеше. Факт си беше, че си помислих, че може да е умрял, но мама го провери. Сграбчи го за краката и го издърпа от колибата. Той сви колене, постави ръце върху тях и облегна брадичката си, а в едната все още държеше пистолета, което си бе малко изнервящо. Мама седна до него и постави длан върху ръката му, но той сякаш не забеляза.

— Сигурен съм, че можем да стигнем доста надолу по реката — рече Тери и отблъскваше с дългия прът сала от плиткото дъно. — После трябва да намерим място да го завържем, да се върнем за парите и праха на Мей Лин. Всъщност мисля, че може да вземем само праха й, а парите да оставим. Само неприятности ни носят.

— Това не ми харесва — извика Джинкс откъм мястото си на руля. — Мей Лин си е мъртва, но онези пари са си истински и зелени като тревата. Избягах от вкъщи и ме заплашваха с всякакви гадни неща, хвърляха камъни по мен, а сега ми казваш да ги оставим. Не съм толкова за това да се върнем, но ако ще го правим заради изпепеления задник на Мей Лин, казвам да вземем парите.

— Можем да вземем колкото ни трябват, за да довършим пътуването, а другите да оставим — предложи Тери. — Може, ако постъпим така, полицай Сай да остане доволен. Просто ще ги сложим на масата. Може да реши да ни остави на мира, особено ако сме доста далеч и не му създаваме грижи.

— Остават Клетъс и Скунк — напомни му Джинкс. — А може би и Дон.

— Няма никакъв Скунк — възрази Тери. — Това е само някаква история, дето хората разправят да плашат децата.

— История е, дето откършва ръце, може да си сигурен в това — възрази Джинкс. — Като се измъкна от всичко това, веднага ще се погрижа да не ми се налага да моля някой друг да ми чопли носа или бърше задника.

— Ако е реален, няма да останеш само без ръце — рекох. — Ще си мъртва.