Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Мама се извърна и се изплю в лицето му.

Джийн се избърса с ръкава си и й се ухили.

— О, ще настъпи и твоят час, сладурче. Може да се обзаложим.

— Престани да плещиш и върви да видиш — обади се полицай Сай.

Джийн продължи към стаята. Докато беше вътре да проверява, полицаят рече:

— Всички вие може да сътрудничите. Аз представлявам закона.

— Не си тук с такива правомощия — отвърна Тери.

— Винаги си бил хитър малък чешит — рече полицай Сай. — Но предполагам знаеш, че правомощията не значат всъщност да си клечиш. Не че планирам да върна ония пари на банката. Не планирам и да ви вкарам в ареста, друже.

Джийн се върна.

— Няма никой там.

— Това ме изненадва — рече полицай Сай и погледна мама.

Джийн отиде до хладилника, извади каната с мътеница, отвинти капака и започна да пие на големи глътки, като разливаше по гърдите си. Оригна се, дойде до масата и взе един стол. Седна и постави каната до лакътя си. Фенерът осветяваше едната му страна като дневна светлина. Другата бе тъмна като черна дупка в земята.

— Значи не задоволяваше проповедника и той избяга — рече полицай Сай, като гледаше мама.

Продължаваше да стои прав, с единия крак напред и с ръка на приклада.

— Изглеждаш добре, но се обзалагам, че си доста опърничава.

— Ела тук и сядай — рече Джийн и махна към мама. — Няма нищо. Сядай. Няма да позволя нищо да ти се случи.

Мама, която все така притискаше с една ръка челюстта си, отиде и седна. Избра стол далече от Джийн.

Полицай Сай седна на стола точно срещу нея. Извади пистолета от кобура, сложи го на масата, а ръката му бе върху него.

— Както казах, не си го задоволявала, затова те е зарязал тук. Май се е наложило, тъй като хората, с които говорих, казаха, че не живеел като свещеник, само така проповядвал, после се връщал тук и се е натискал с теб нощем.

— Позволи ни да останем от християнско милосърдие — рече мама. — Само толкова.

— Да бъде както казваш — съгласи се Джийн. — Хайде да улесним нещата и после ще ви оставим на мира. Искаме парите.

— Къде е Клетъс? — попитах.

— Той си има свой начин да ви търси — отвърна Джийн. — Каза, че ще наеме онзи смърдящ негър, Скунк, да ви намери. Опитва се да открие някой, който го познава и е готов да отиде да го потърси, сякаш той наистина съществува. Но дори и да съществува, няма нужда да го намира. Ние ви открихме. Мислеше си, че няма да успеем, но сбърка.

— Какво мисли Дон за това? — попита мама.

— Той ви търси няколко дни, после се затвори в къщата и не е излизал оттам, поне не докато за последно го видях — отвърна Джийн. — Разби му сърцето. Мисля, че това е лошо. Не че сърцето му е разбито, а че е допуснал да го разбие някой като теб. Отиваш при него с бебе в корема, той те прибира, а ето те сега, измъкваш се тайно.

Погледна към мен.

— Нали знаеш, че Дон не ти е баща.

— Едно от най-големите ми облекчения в живота — отвърнах.

— А оная работа с неговите видения досега не му е помагала, нали? Не той ни намери.

— Ха — възкликна Джийн и май наистина му се струваше забавно.

— И не се измъквам тайно — рече мама. — Просто избягах. Това е.

— Намислил съм да проверя дали струваш колкото Дон казваше — продължи Джийн. — Той казваше, че можеш добре да го стоплиш в някоя студена нощ, след като си се наквасила порядъчно.

— Замълчи — опита се да го възпре мама. — В стаята има деца.

Джийн се изсмя и отпи пак от мътеницата.

— Я виж, имаш и скрупули. Смешно е.

— Стига сте бръщолевили — обади се полицай Сай. — Ето как ще постъпим. Давате ни торбата с парите, ние си тръгваме и нищо няма да ви се случи. Ако не ги дадете, очаква ви лоша нощ всички. Ще ви се прииска да сте мъртви и вече в ада.

— Това вече ми се иска — рекох.

Джийн ме поогледа известно време и рече:

— С тая дръзката и негърчето може доста да се позабавляваме. После имаме и Хелън. На нас може да ни е много хубаво, преди на тях да им е станало твърде зле. Имаме и педала. И той става, ако знаеш как да го използваш.

— За Бога, та Сю Елън ти е племенница — възкликна мама.

— Не родна — отвърна Джийн. — Но дори и да беше, не знам дали това би ме безпокоило кой знае колко. Може да се каже, че откакто откраднахте онези пари и избягахте, обстоятелствата доста са се променили.

— Изгубихме парите — рече Тери.

Полицай Сай извърна рязко глава към Тери.

— Лъжеш. Проклет лъжец, това е най-лошата лъжа, която някога съм чувал. Да не мислиш, че ви търсихме толкова усилено и дълго, та да ни се налага да приемаме една лъжа за истина? По-добре ще е парите да са у вас.