Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

— Съмнявам се — рече той.

— Да — рекох. — И аз също.

Не знам колко дълго стояхме там, ослушвахме се и наблюдавахме, но след известно време любопитството надделя. Извадих пистолета от джоба на гащеризона си, промъкнахме се долу и пропълзяхме на верандата. Точно до входната врата бе черната цапаница, а сега, като бяхме по-близо, разбрах, че не е боя — беше засъхнала тъмна кръв. Цяла локва.

Насочих пистолета, промъкнахме се покрай прозореца и надникнахме вътре. Видях чичо Джийн да лежи по корем на пода. Главата му все така бе извита встрани, лицето му бе обърнато право към мен, очите му бяха помътнели, сякаш някой ги беше изшкурил. Джинкс бе права. Преподобният Джой го бе цапардосал здравата.

На масата по гръб, в цял ръст и завързан лежеше полицай Сай. От масата долу се бе стекла кръв, а подът трябва да е бил малко наклонен, защото тя бе потекла към стената и минала навън през вратата. Нямах представа, че човек има толкова кръв, дори и такъв огромен като полицай Сай.

— Какво, по дяволите, се е случило тук? — възкликна Тери.

Предполагам, че онова, което трябваше да направим, е да хукнем презглава към сала, но не го сторихме. Това, което бяхме видели през прозореца, ни накара да се хвърлим напред, сякаш сме били вързани на въже и рязко са пуснали края му.

До вратата внимавахме много да не стъпим в кръвта, но нямаше полза. Не можахме да се опазим. Тя беше навсякъде. Когато влязохме вътре, обувките ни, вече покрити с кал и лепкави, залепнаха за пода като мухи по меласа. Вътре миришеше лошо, наистина лошо и не само заради кръвта. Вонеше като от тяло, лежало върху мъртвец в тинята по реката, върху оная гнус, която е в нужника.

Застанах до чичо Джийн. Смъртта му не предизвика особено съчувствие у мен. Хрумна ми, че няма да скача вече внезапно да удря жена си. Когато тя разбереше, че е мъртъв, чудех се дали ще се почувства като птица, която току-що е разбрала, че са оставили вратата на клетката отворена. Надявах се. Приятно ми бе да си представя как тя гори дрехите му, танцува около огъня и се изпикава върху почернялата изстинала купчина.

Но счупеният му врат не бе единственото ужасно нещо, сполетяло тялото му. Имаше и друго. Ръцете му бяха отрязани от китките с нащърбени удари. Същото се бе случило и с полицай Сай, който бе завързан за масата с въже. Фенерът бе поставен до главата му, така че онзи, който му бе причинил това, се е нуждаел от светлина, за да поработи. Каната с мътеница бе празна, а по нея имаше кървави отпечатъци. Който и да бе вършил това, бе поспрял с работата, за да се освежи.

На челото на полицай Сай бе издълбано някакво животно. Всеки кретен с линия и джобно ножче в ръка би могъл да остави досущ същия белег.

Ако полицай Сай бе оживял, щеше да се нуждае от две превръзки за очите, защото и другото му око бе изтръгнато и в главата му пълзяха мухи. На масата имаше лъжица, и то кървава, и съвсем ясно си представих как му е извадено окото.

Полицай Сай бе кълцан и намушкван на много места. Виждаше се къде са били поставени китките му на масата, докато са ги секли. По нея имаше дълбоки следи от острие. Главата му бе отметната назад, устата му — отворена, езикът му бе изтръгнат. Нямаше обувки, а пръстите му бяха дялкани до кокала, стърчаха само костите като малки мокри пръчки. Значката, която винаги носеше на джоба на ризата си, липсваше.

Прилоша ми. Внимателно освободих ударника на пистолета и го сложих обратно в джоба си.

— Какъв дизайн е този, издялкан в главата му? — попита Тери, като се наведе над полицай Сай. — Някакъв представител на порода котки ли е?

Погледнах Тери, подуших зловонния въздух шумно, за да наблегна на това, което се канех да кажа.

— Не бих го изтъкнала като някой кой знае колко успешен пример, но на мен ми прилича на скункс.

— О — възкликна той.

Ледени тръпки полазиха по гърба ми при мисълта, че за малко сме могли да се натъкнем на Скунк или че сега е там, навън, и ни търси. Предполагам е сметнал, че чичо Джийн и полицай Сай стоят на пътя му към успеха и се опитват да направят онова, за което той е бил нает, така че ги бе извадил от играта. А може и да си е помислил, че са взели парите или знаят къде са. Каквато и да е причината, ако бяхме тук, когато е дошъл, щяхме да бъдем изтезавани и без съмнение щеше да ни е взел онова, което иска, както и живота ни. Естествено, ако той не бе дошъл, а преподобният не бе се появил с оная дъска, същото можеше да ни се случи и с полицай Сай и Джийн, преди още той да се появи. Чудех се за колко ли минути сме се разминали с появата на Скунк.