Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Станах и се прокраднах на пръсти, за да не събудя Тери, който спеше в задния край на колибата, както и Джинкс — близо до вратата отпред. Отидох и надзърнах в спалнята. Леглото беше празно. Върнах се в голямата стая и отидох до прозореца до входната врата. Поколебах се за миг, заслушах се в хъркането на Джинкс — сякаш някой бе запушил едната й ноздра с чорап. Дръпнах пердето. Навън не се виждаше нищо освен святкане без гръм над дърветата и няколко светулки да прелитат наоколо, като се стрелкаха напред-назад, сякаш отскачаха от невидима стена.

Върнах се до сламеника, взех си обувките, които бях оставила там, нахлузих ги, после се измъкнах тихичко през входната врата и внимателно я затворих. Постоях на верандата и се опитвах да реша дали трябва да довърша онова, което бях намислила. Накрая реших, че точно това ще направя, не ми пукаше дори и от папата 24 24 Южняшки израз, използван, когато замисляш нещо, което останалите няма да одобрят: „Не ми пука дори и от папата.“ . Промъкнах се крадешком до колата на преподобния и погледнах през прозореца. Одеялото и възглавницата му бяха на предната седалка, но него го нямаше, както и мама, което си бе облекчение, но не кой знае какво, защото все така не знаех къде са двамата. Не знам точно защо се безпокоях за това, но така си беше. Не ми се нравеше мисълта, че мама може да е с преподобния Джой, поне не по начина, който си представях. Предполагам, че тя имаше право на щастие, но въпреки това не ми бе приятно, може би защото исках тя и истинският ми баща, Брайън, да разпалят отново искрата помежду си, така че да станем един вид семейство.

Реших, че е по-добре да не знам какво правят. Тръгнах обратно към къщата. Тогава чух говор. Идваше откъм задната страна, така че минах предпазливо отстрани. Когато стигнах отзад, разбрах, че звукът не е толкова близо, колкото си представях, но заради наклона на хълма и това, че извиваше във формата на подкова, гласовете се носеха нагоре и достигаха тук. Думите не бяха съвсем ясни, но разпознах гласовете на мама и преподобния Джой.

Придвижих се крадешком надолу по хълма, чувствах се като крадец с бебе под мишница; прокраднах се зад прикритието на дърветата, разпръснати тук-там.

Стигнах до мястото, където имаше малко възвишение, а после надолу се снишаваше. Сега наистина ги чувах добре. Седнах там, накрая, в ниската част, тъй като така ги виждах. Само силуетите им, но бе лесно да ги разпозная, както и гласовете. Бяха долу при реката, седяха на сала и разговаряха. Беше гадно да го правя, но седнах и се заслушах.

В началото бяха просто приказки и не си спомням повечето от тях. Повече говореше преподобният — за това-онова, но имаше нещо в тона му, което ме накара да почувствам, сякаш нещо в плен на мислите му се опитва да се промъкне и да се освободи, без да го ухапят.

— Не знам дали всъщност съм бил призван да проповядвам — каза той.

— Бог те е призовал — рече мама.

— Така си мислех. Наистина. Ала съм все по-малко сигурен. Започвам да си мисля, че сам съм си го измислил.

— Нали знаеш защо те напускат членовете на твоята църква? — попита мама.

— Знам.

— Също и аз. Ала вместо да си тръгнем, да улесним нещата за теб, ние се застояхме. Ние сме виновните. Ако си тръгнем, нещата ще са си пак същите.

— Всичко е наред.

— Не — възрази мама. — Не е. Утре ще си натоварим багажа и ще тръгнем по реката.

— Твърде късно е за това, Хелън — отвърна той. — Стореното — сторено.

— Може и да не е така — рече тя.

Виждах как преподобният от време на време вдига ръка и тогава се чуваше тихо цопване във водата. Разбрах, че има малка купчинка камъчета до себе си, сигурно ги е събрал, като е слизал към реката, и той ги мяташе във водата.

Хвърли и последното и спря. Двамата продължиха да седят, загледани в тъмните води.

— Още не си ми казала защо сте тръгнали надолу по реката — рече той.

Мама се замисли задълго, преди да отговори.

— Бягам от съпруга си, а децата се опитват да стигнат до Холивуд.

— Калифорния?

— Да — отвърна тя и му разказа цялата проклета история, без тая част с парите и че Мей Лин е с нас.

Нея пропусна. Не съм сигурна защо, но го направи и бях доволна от това. Ала му разказа почти всичко останало. Дори за Брайън и бременността си, как ние с Дон не се разбирахме, как е удрял и нея, и мен. Каза някои лоши неща за Джийн и така нататък. Изненадах се, че му разказа онази част с бременността, че се е омъжила за Дон, защото е залитнала, понеже и на мен самата ми бе разказала неотдавна, а ето че сега го споделяше с някакъв си мъж, когото познаваше съвсем отскоро.