Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Доволството не ми попречи да му позволя да ни помогне да направим онова кормило за сала, за което бе споменал. После построи нещо като колиба от дървен материал и трупи в средата. Не беше кой знае каква, но побираше всички ни наведнъж, ако не дишахме тежко и не му мислехме много. Дори запаси колибата с две чанти, пълни с провизии, така че ако решим да тръгнем, да имаме някои неща с нас.

Но след като бе завършена, ние не тръгнахме. Бяхме залепнали като мухи в меласа. Толкова бе удобно там, че започнах да си мисля, че се тревожим напразно и че никой не ни преследва. На няколко мили надолу по реката бяхме намерили свободата. Била е под носа ни, а ние дори не сме знаели. Бях се колебала дали да избягам от вкъщи, но сега разбрах до каква степен съм била пленница. Онова, което наистина ме порази, бе, че не е имало стени или надзиратели край мен, въпреки това съм оставала в затвора си заради ценностната си система. Аз съм си била и пазачът, и затворническата стена, а дори не съм го знаела.

Както казах, преподобният спеше в колата си, понякога сядаше на масата в къщата си с голям тефтер и молив, с Библията до него и пишеше проповеди. За да провери как ще се приемат от паството му, ги изпробваше върху нас. Казвахме му как ни въздействат, давахме му по някой съвет как може да звучи по-добре за слушателите му. Дори нямаше нищо против една неверница като Джинкс да го съветва. Толкова се усъвършенства в изнасянето на онези проповеди, че тя бе дяволски близо до това да се покръсти.

Докато бяхме там, в отплата за гостоприемството вършехме домакинската работа. Мама копаеше в градината и показваше на преподобния Джой как по-добре да се грижи за нея. Изглеждаше по-силна, а с градинарството упражняваше мускулите си и стоеше повече на слънце. Ала както бе казала Джинкс, ефектът от еликсира за всяка болка се върна. Изглеждаше изчистена, но тогава пролича зависимостта й от него. Имаше няколко дни и нощи, в които нямаше сили, крещеше и имаше кошмари — от онези за черния кон и другия, сега вече с криле и бял като облак. Държахме я, когато бръщолевеше несвързано. Преподобният дори не я попита какво не е наред. Просто седеше до нея и поставяше влажна кърпа на челото й. Ясно ми беше, че той знае какво става, но също така и че възнамерява да не казва нито дума. През деня мама се мяташе и хвърляше, а леглото бе мокро от потта й, гъста и обилна, като свинска мас по чаршафите.

Няколко дена след като започна това, Джинкс отиде в гората, донесе някакви корени, кора и тем подобни, свари всичко, наля го в чаша и го даде на мама да го изпие. Каза, че от това са давали на чичо й и така е отказал пиенето. Мама се опита да се противопостави и да не го изпие, но бе твърде слаба. Джинкс успя да й го налее в гърлото. От миризмата на тая смес ми се стори, че на мама й стана по-добре само за да не й се налага да пие от нея още. Джинкс каза, че е така, защото не е заклет пияница, само е имала нужда мозъкът й да е опиянен, което значеше, че просто не си е харесвала живота и е искала да избяга от него, а еликсирът е бил отдушникът й. Сега, като е спряла да го взима и нещата са добре, е изгубила желание и за разлика от повечето пияници, най-заклетите от които биха пили и вакса за обувки или тоник за коса, ако има алкохол в тях, мама най-вероятно бе приключила със своята зависимост. Или така поне се надявахме.

Получи се така, че мама переше дрехите на преподобния, както и нашите и когато изпра гащеризона и ризата ми, трябваше да си облека празничната рокля. Тогава преподобният ми каза колко съм хубава и това ме накара да му повярвам до такава степен, че без да се усетя, се озовах в църквата и пеех в хора.

Всички започнахме да ходим на църква и дори Джинкс идваше с нас, но трябваше да стои отзад и й бе казано да не се сближава кой знае колко с белите, както и че не се предполага да обсъжда религиозните си убеждения, дори и направо да я попитат за това. Това я устройваше. Тя предимно дремеше по време на проповедите.

Истината си беше, че всички ние бяхме напълно доволни.

Е, наложи се и да поприказваме. Хората в църквата започнаха да ни задават въпроси, откъде сме дошли, откога сме в къщата на преподобния и по-точно какви са отношенията му с мама. Искаха също и да знаят защо сме отседнали заедно с негърка, имайки предвид Джинкс, естествено. Рекох им, че сме просто хора, на които помага от християнско милосърдие, и че той спи в колата, а мама — в къщата, и нищо странно не се случва; казвах и че Джинкс е приятелка, а това бе нещо, което някак ги тревожеше. Биха си признали, че имат „добри негри за приятели“, ако ги попиташ, но имаха предвид, че познават чернокожи, кимат им за поздрав и ги наемат за работата, която никой не би вършил, ако не му трябва четвърт долар, което си беше един вид стандартно плащане за всяко нещо — от косенето на трева до цепенето на дърва, дори и да се налагаше да работят цял ден под жаркото слънце.