Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Преподобният се ухили на Джинкс. Тя изглеждаше мърлява като останалите нас — с изключение на мама. Да припомним, че тя не бе изкопала два трупа, изгорила единия от тях в някаква фабрика за тухли, товарила багаж на сала, размахвала пръта и гребала по течението на реката. Тоя сорт неща бе отнел свежестта на останалите. Ала Джинкс — тя бе особено измърляна. Имаше борови иглички в плитките, а панталонът й отзад бе мокър и изцапан с кал. Предполагам, че когато станеше от стола си, щеше да остави достатъчно мокра пръст, за да се посадят в нея няколко стръкове царевица и да остане още място за едно-две гнезда краставици.

— Не звучиш като твърдо убедена в словото и любовта Божия — отбеляза преподобният Джой, а усмивката нито за миг не слизаше от лицето му.

— Имам си свои убеждения — отвърна му тя.

Това беше самата истина, но аз я познавах достатъчно, за да съм сигурна, че не са здраво заключени, че могат да излязат навън и да бъдат видени и при най-малък опит за догадки. Надявах се, че преподобният Джой ще остави нещата така, но също като себеподобните си, както и политиците, той просто не можеше да го стори.

— Предполагам, че си от онези, дето искат да видят чудото, преди да повярват в него — рече й.

— Би било добре за начало — отвърна Джинкс. — Мисля, че това би могло да ме вкара веднага в лодката.

Преподобният Джой се изсмя кратко, сякаш се кискаше на нещо глупаво, което някое котенце е направило, а може би зад смеха му се криеше намерението му да сложи в чувал котенцето с малко камъни и да потегли към реката.

— Чудеса се случват всеки ден.

— Виждал ли си някое? — попита Джинкс.

— Синята птица, която пее сутрин — отвърна той. — Слънцето, което изгрява…

— Онова, което искам да видя — прекъсна го тя, — е нещо малко по-изненадващо и по-необичайно.

— Не бъди груба, Джинкс — предупреди мама.

След забележката усмивката изчезна от лицето на преподобния и в стаята стана толкова тихо, че можеше да се чуе врабче, ако пръднеше от върха на някой висок бор. Замислих се, че когато ми се удаде възможност, ще се наложи да дръпна Джинкс настрана и да й обясня как просто трябва да оставиш набожните хора да изразяват мислите си, защото ако не вярваш в онова, в което те вярват, ще се връщат пак при теб, докато накрая те направят вярващ или ги излъжеш — или пък се удавиш само за да те оставят на мира.

Накрая усмивката се завърна и озари лицето на преподобния Джой.

— Познавах един човек, който претърпя ужасен инцидент. Един камион минал отгоре му и смазал гръдния му кош. Докато стигнат при доктора, той умрял. Изнесли го навън и повикали семейството, и когато те дошли да го видят, той се съживил.

— Значи изобщо не е бил мъртъв — отсече Джинкс. — Мъртвите не се съживяват.

— Беше чудо.

— Не е бил мъртъв — не се отказваше Джинкс.

— Докторът каза, че е.

— Сбъркал е.

— Е, ти не си била там — отбеляза преподобният Джой.

— Ами вие?

— Джинкс… — намеси се мама.

— Не, но го знам от достоверен източник — отвърна преподобният.

Джинкс кимна и отпи от чая си.

— Този човек, дето камион минал отгоре му, да не би да е станал от масата и да се е заел с обичайните си дела все едно нищо не се е случило?

— Направил го — отвърна преподобният.

— В онзи миг?

— Не. Трябвало да се възстанови. Ребрата и гърдите му трябвало да оздравеят.

— Значи — рече Джинкс, — е било чудо, за което било нужно докторът да го прегледа, нужно било време да преодолее смачкания си гръден кош и каквото там било.

— Да, но Бог гледал отгоре.

— Ъъхъ — рече Джинкс. — Може и да е гледал, но не разбирам какво толкова е сторил. И къде е бил той, когато онзи камион е минал през човека? Какво е правел тогава? И ако това е чудо, значи задникът ми е бял.

— Джинкс! — извика мама, но тъй като Джинкс не я познаваше така добре, възражението й не бе с нужната тежест.

Тя не се отказваше и продължи по-нататък.

— Все някой някога ми разправя за чудеса и как се случвали като в Библията. Мама ми я чете, като бях малка, и тя ме излекува от религията тогава. Онзи Вехт Завет просто бъка от всякакви, дето избивали цели племена, отнемали жените на ближния, посягали дори на собствените си деца — и те са героите.

— Ония други книги, Новият Завет за Иисус, те са по-добри, но там няма нито едно чудо като тези, за които сега слушам, че са се случвали. Онзи Лазар, той не се върнал от света на мъртвите и да му е трябвала седмица да си почине, преди да стане от леглото. Съживил се и бил съвсем готов. А слепите и сакатите, за които казват, че Иисус изцелил, не са имали нужда от доктор да им помага и да ги изправи на крака, след като Той е използвал словото Божие. Чудото станало с тях на мига, не след някакво си време. Сакатите скочили и тръгнали, слепите веднага прогледнали. Така поне е в историите. И това не съответства на нищо от онова, за което ви чух да говорите, независимо как го наричате. Така, както аз го виждам, е, че ако има чудеса, кажете ми на колко души, които са изгубили ръцете и краката си, са им пораснали нови. Извадено им е окото и ново се е появило в главата им. Това се случва от време на време, мога още да карам в тоя дух с вярването в такива глупости.