Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

— Взехме сала, защото ни трябваше — каза мама.

— Не съм от съдебните власти — рече мъжът. — Мисля, че съдените са много. Макар че трябва да отбележа, че е казано: „Не кради.“

— Но не е казано: „Не взимай назаем“ — обади се Джинкс.

Мъжът се усмихна и изведнъж осъзнах нещо, за което трябваше веднага да се сетя, когато видях в какво бе облечен, пък и калното дъно на панталона му — той бе свещеникът, който извърши кръщенето.

Приближи се още и когато го стори, аз се плъзнах по-близо до един по-внушителен камък, който бе близо до водата, мислено преценявах дали мога да го хвърля достатъчно бързо и силно, да го уцеля точно в тиквата, ако се наложеше. Но той не даваше никакви признаци това да се налага. Дойде при нас усмихнат, застана до водата, докосна с ръка брадата си и огледа добре сала ни.

— Трудно е да се управлява, нали? — попита.

— Малко — отвърна Тери.

— Повече от малко — обади се Джинкс. — По-опак е от шетландско 19 19 Шетландски острови — северно от Шотландия; шетландско пони — вид пони с груба козина. пони.

— О, тези кончета хапят здраво — рече свещеникът. — Знам го.

— Това е сал — рече Тери. — Не е пони.

— Да — съгласи се свещеникът, — но младото момиче и аз разговаряхме метафорично.

— Разбра ли го, Тери? — попита Джинкс. — Точно така говорихме.

— Разбирам — отвърна Тери. — Но аз не говоря с метафори.

Мъжът се обърна с усмивка към мама.

— Тези тук, без чернокожото момиче, и двете ли са ваши?

— Само Сю Елън — отвърна тя и кимна към мен. — Другите са приятели на дъщеря ми.

— И ваши? — попита той.

— Предполагам, че е така — отвърна мама. — Да. Приятели са ми.

— Е, тогава май, щом са приятели на такава прекрасна дама като вас, трябва да станат и мои. Аз съм преподобният Джак Джой 20 20 Радост, удоволствие (joy). . Второто ми име е истинско. Не съм си го измислил по верски причини, макар че със сигурност смятам себе си за весел човек, жадуващ да създава радостна възхвала в името Божие.

— Аз съм Хелън Уилсън — каза мама. — Това е дъщеря ми Сю Елън, чернокожото момиче е Джинкс, а младежът — Тери.

— Вие двамата нямате ли си фамилни имена? — рече той и им се усмихна, нещо, което правеше през цялото време.

— Собствените стигат — отвърна Тери.

Тогава осъзнах, че мама доста споделяше, имайки предвид, че бяхме бегълци и тъй нататък.

— Денят бе горещ — отбеляза преподобният Джой. — Бихте ли дошли в дома ми да пийнем чай? Една жена от паството ми преди по-малко от половин час ми донесе блок лед, който докарала с колата си по целия път от Марвъл Крийк, половината се разтекъл по пода, преди да стигне до мен. Донесе и цяло плато с пържено пиле. Ледът и пилето са поставени в хладилника. Ако има достатъчно лед, може да разбия малко сладолед, макар че не мога да обещая предварително.

— Какво правите тогава край реката, като си имате всичко това у вас? — попита Джинкс.

— Още не бях огладнял и дойдох да видя дали е придошла. Мислех си да половя малко риба по-късно и ми се щеше да видя как е водата.

— И как е? — попитах аз.

— Придошла е. Хайде да отидем да си приготвим нещо. Добър повод е да се махнем оттук и от слънцето за малко. Не ми се ходеше чак толкова на риболов.

— Току-що се нахранихме — рекох.

— Тогава само чай — настоя той.

— Трябва да тръгваме — казах.

— Разбирам, че сте предпазливи — рече преподобният Джой, — защото не ме познавате, хора. Но аз съм свещеник в тази околия от две години и досега нито съм застрелял, нито изял никого.

— Вече е толкова горещо — каза мама и пооправи косата си. — Бих пийнала чаша чай, а по-късно бих хапнала нещо. Може би сладолед.

Погледнах мама учудено. Тя флиртуваше. Никога не бях я виждала да го прави, но бях наблюдавала Мей Лин, а тя бе майстор в това, затова осъзнах какво става. Въпреки това мама да го прави бе толкова странно, колкото ако погледнех в огледало и откриех за пръв път, че всъщност съм хипопотам с шапка за дерби.

— Добре тогава — каза преподобният Джой. — Ще ви водя.

— Не можем да оставим сала — рекох.

— Разбира се, че можете — възрази преподобният. — Завързан е добре. И след като се поосвежим с нещо, имам малко дървен материал и каквото трябва и ще направим рул. Ще се спуснете надолу по реката, с кормило ще ви е доста по-лесно да управлявате своя плавателен съд. Май някак си течението, което е силно тук, ви е повлякло далеч от основната част на реката. След като пийнете нещо студено и може би похапнете, може да потегляте веднага.