Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Потушаването на пожарите щеше да отнеме няколко часа. Цялата търговска улица изглеждаше като опустошена от вражеска войска. Тази гледка щеше да приветства Лори Кинън. Ако Трен извадеше късмет, паплачта щеше да обкръжи колите му, да изблъска наемниците му и да задигне храната.

От запад притича един от хората му. Това беше Туийд, простоват, но опитен крадец, комуто Фелхорн бе поверил да наблюдава за появата на Кинън.

— Имаме проблем — изфъфли Туийд. — Кинън няма да влезе в града. Останалите двама отиват при него.

Трен пристъпи встрани от улицата, убеден, че не е дочул правилно заради ужасната гълчава.

— Повтори. Този път по-ясно.

— Видях хората на Кинън да издигат огромни палатки и да подреждат колите си в кръг — каза Туийд. — Изглежда, че новите данъци са го отказали да влиза в града. Той няма да види бунтовете, само ще чуе за тях.

Фелхорн стисна зъби, прибра меча си и сграбчи Туийд за рамото.

— Отговори ми внимателно. Видя ли някого от кервана да се отправя към града? Когото и да е?

— Видях неколцина, преди да скоча от стената — леко нервно отвърна Туийд. — Имаше някаква група жени, заобиколени от войници. Реших, че някои от наемниците ще отвеждат курвите си в града, за да потърсят легла и вино.

— Справил си се добре. — Трен пусна рамото му. — Върви обратно при портата и се оглеждай за други големи групи. Докладвай незабавно, ако видиш нещо ново.

Сетне Фелхорн се огледа и направи знак на неколцина от хората си да се приближат. Искаше му се Зенке да беше с него. Чувстваше се глупаво, че е оставил един от най-умните си хора да наглежда сина му в подобен момент. Имаше вероятност групата от жени и войници да не се окаже нищо сериозно, но предчувствието му нашепваше друго.

Петимата, които бе повикал, се приближиха до него. Той бързо им предаде нарежданията — те щяха да ги отнесат до останалите членове на гилдията.

— Единствено жива? — попита един от тях, когато Трен приключи.

— Смъртта поражда гняв и мъка — отвърна Трен. — Пленяването носи ужас и отчаяние. И косъм да падне от главата й, ще ви скалпирам. Искам Мадлин Кинън за заложница. Не ми трябва трупът й.

След по-малко от минута престой в града забелязаха първите следи от бунтове.

— Погледнете там — каза Сюзън и посочи надясно. — Това не е ли дим?

— Изглежда някому ще се наложи да потърчи с кофи — каза Найджъл, възрастен наемник, комуто липсваха половината зъби. Нему бе поверено да отведе Мадлин в безопасност до имението. — Защо ти не се разтичаш, Сузи? — додаде той и се усмихна разредено.

— Какво ме интересуват техните домове? — изсумтя слугинята.

— Оставиш ли пожар, нищо чудно той да се разпростре и до твоята къща — каза Мадлин.

Тя все още се чувстваше изтощена от прехода. След дългото пътуване с кон и фургон тя бе отвикнала да се напряга. Скъпата тъкан на роклята бе започнала неприятно да лепне по тялото й. Бе искала да си вземе паланкин, но Лори бе настоял, че това само би привлякло вниманието на негодниците, от които градът гъмжеше.

Но пък носилката си имаше завеси, които щяха да й предоставят поне известно уединение от слугините и пазачите.

Тя повдигна ръка над очите си, за да погледне към диплещия се във въздуха дим.

— Градът гори на няколко места — каза Мадлин Кинън. — Или пожарът се е разпръснал, или някой е подпалил умишлено…

— Не може да се отрече, че Трен е цар на топлите посрещания — отбеляза Найджъл.

— Пожарът е далече от имението, нали? — с внезапна тревога попита една от другите слугини. Мадлин подбели очи.

— Колко е остър умът ти! — саркастично отбеляза господарката. — Мислиш ли, че още щяхме да вървим натам, ако беше така?

Момичето се изчерви и отстъпи към останалите слугини, заобикалящи Мадлин.

— Не я съдете — каза Найджъл. — Аз самият се притеснявах за същото. Не всички са посещавали къщата във Велдарен. За последно идвахме тук преди две години.

— За мен са четири — уморено отвърна жената. — На миналото събиране оставих Лори сам. Отдавна се уморих от плащеници и кинжали.

Около жените крачеха дузина наемници. Когато достигнаха търговския път, те изтеглиха оръжия.

— Карак да ме отнесе, какво е ставало тук? — промърмори един от тях.

Вятърът промени посоката си и понесе дима към лицата им. Наоколо лежаха потрошени сергии, рухнали под ударите на чукове. Прозорците на околните магазини бяха изпотрошени. Огънят бе обгърнал пет пресечки от северната страна и още три от южната. Наоколо се суетяха дворцови стражи, които потушаваха пламъците. Гражданите също сновяха, понесли кофи от кладенците.